За природата и любовта
Денят беше тих и спокоен. Слънцето огряваше планината, но въпреки това не се усещаше горещината. Тук, в подножието на върха, сякаш си правеха среща зимата и лятото. Зимата със заснежените си върхове и кристално чистият, леко студен въздух, а лятото с пищната зеленина наоколо. В края на полянката, заобиколена от дървета, се намираше малката хижа, в която винаги идваха Ева и Дими. Тук можеха да се почувстват истински сами, далеч от суетата и мръсотията на града, от пошлостта и лицемерието на хората. Нямаше никаква връзка със света, освен мобилният телефон и колата, с която бяха дошли. Денят минаваше бавно, но това нямаше никакво значение, защото тук времето спираше. Ева не забелязваше това, защото всеки път откриваше нови и нови неща. Или може би природата искаше да и покаже всичката си красота, събрана на едно място. И всеки път успяваше. Преходите ставаха по-дълги, а когато се върнеше, на лицето и грееше онази загадъчна усмивка, която само тя притежаваше. Дими не я питаше къде е била, защото знаеше, че това е нейното лично време. Но пък се беше приготвил, когато се върне, да почувства, че я е чакал. Вечерта дойде сякаш от нищото. Ева и Дими не забелязаха, залисани в непринуден разговор на чаша чай. И едва когато последните лъчи на слънцето се скриха зад отсрещните върхове, влязоха вътре. Там ги очакваше приготвената вечеря. Камината гореше и създаваше допълнително уют в стаята. Ева разказваше за всичко видяно, но го разказваше така, сякаш повторно се връщаше там. Но този път не сама, а с Дими. От това, а и от изпитото вино, гласът и ставаше все по-приглушен, а погледът по-отнесен. Само очите и... Очите на Ева блестяха с онзи блясък, в който Дими се беше влюбил. Неусетно се озоваха на леглото. Дими започна да я целува леко и нежно по шията и рамената. От време на време сменяше целувките с леко посмукване. Дрехите падаха една след друга, целувките ставаха все по-настойчиви. Ева почти не говореше. Беше се отдала на мига. Ръцете и рошеха косата му, а устните и издаваха приглушеният стон на чувствена жена. Внезапно Дими спря. Сякаш се беше наситил. Стана, отиде до масата, наля в чашите от леко изстуденото вино и се върна при нея. Когато Ева отпи, няколко капки се стекоха по брадичката и гърдите и. Дими отново избухна, но този път с дива страст, сякаш я любеше за първи път. Устните му обхождаха цялото и тяло, но най-напред намериха онези непокорни капки, които го бяха възпламенили, а ръцете му повтаряха техния път. Неочаквано той се спусна и по-надолу, отиваше към пръстите. Дими ги поблизваше леко и това отначало предизвика лек гъдел в нея, но много скоро и хареса. А той започна да се връща обратно, докато не стигна до онова прекрасно място, което беше събрало аромата на всички красиви цветя отвън. Поспря се за малко, за да го усети и после нежно, с върхa на езика го докосна. Тялото на Ева потрепера сякаш от студ. Дими я погледна и видя в очите и молбата да продължи. Той продължи, докато не чу нейния вик. Но не от болка, а от удоволствие, неизпитано до тогава. Дими се надигна и легна до Ева на леглото. И се любиха тихо и спокойно, както го могат само тези, които се обичат. Изморени и доволни, заспаха неусетно. Ева, сгушена в прегръдката на Дими, търсеща закрила в съня си. Утрото ги посрещна слънчево и ведро за да им покаже, че ги очаква още един прекрасен ден.
Скъпи приятели, това е моят първи опит да пиша разказ. Ако ви е харесал – ме похвалете, ако ли не, не ме съдете строго. Благодаря! С уважение: РомантикИскате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
))
