Преди милион години маймуната се изправила на задните си крайници, протегнала предните и хванала... какво? Ами тогава не е имало много избор. Специалистите се разделят във мненията си дали маймуната е хванала пръчка или камък, но едно е ясно, че е било едно от двете. И това, което е хванала, определило съдбата  ù по-нататък. Нещо като прощъпулник. Аз не съм фаталист и вярвам, че и маймуната до голяма степен играла роля във собствената си съдба. И не само какво е хванала а и за какво го е използувала е било важно за последващото ù развитие или деградация, кой както го чувства. В наше време най-важната пръчка на Българите си остава овчарската гега. Тя води началото си от първите пастири. Както истинските пастири, така и духовните, са свързвали дейността си с Гегата. Жезлите на православните попове всъщност представляват символични геги, с които пастирът на човешките души вкарва в правия път по-упоритите и неразбраните. Закривената горна част на гегата служи за захващане на непослушната овца и прибирането ù обратно в стадото. А ако овцата продължава да е непослушна, то гегата може и да играе по гърба ù. Както впрочем може да заиграе и по гърба на вълка, ако се наложи. Гегата е още много полезна за носене на товари на гръб. Идеята за овчарските скокове също се е зародила около лагерните огньове, когато младите овчари са показвали своята сила и ловкост, прескачайки жаравите с помощта на гегата. Гегата е спомогнала за оформянето на обществено съзнание. Всеки в България разбира, че или си овчар, или овца. И ако си овчар, имаш за задължение да пазиш стадото, да наказваш шутите овце и да ги вкарваш в пътя. Може да прескачаш закона, както овчаря тпрескача огъня, но ако не внимаваш, то може и да се опариш. Овците пък имат за задължение да дават мляко и вълна, да се размножават и да слушат овчарите си поне привидно. Защото иначе гегата ще заиграе по гърбините на непослушните. Особено е отношението на овчарите с органите на реда, сиреч кучетата. Те са необходими, за да пазят стадото от вълци, но научат ли се на овче месо и овълчат ли се, то тогава пак идва реда на гегата. Българите не можем да си представим света по друг начин. Или овчар, или овца. Или господар, или роб. Няма трето. Що се отнася до народите, които живеят на запад от нас, то там пръчката е друга. И съзнанието съответно е друго. Пръчката на Англичаните е дългият английски лък. През 14-16 век така са я и наричали другите народи - Кривата тояга на англичаните. Интересна тояга е това лъкът на Британците. Направена е от тисово дърво. Това дърво, освен че е силно отровно, има и друга интересна особеност. Сърцевината му умира при израстването и се получават два слоя. Външен жив еластичен слой и вътрешен мъртъв и твърд. Дългият лък се прави от парче дърво, изрязано така, че разделителната линия минава на дължина точно през средата му. Това парче се суши от 3 до 5 години и след това се обработва така, че да няма прекъсване на слоевете на дървото от единия до другия край на лъка. Следвайки тази техника, се получава една дълга около 2 метра тояга със слой мъртво дърво от вътрешната страна на лъка, който при обтягане работи на натиск, и еластичен слой от вънка, който работи на опън. Когато тетивата на тази крива тояга се закачи, става чудо. Кривата и грозна пръчка се превръща в идеална дъга. Това се постига със специален начин на изработка. Силата на тези лъкове е достигала до 100 килограма на опън. За сравнение, съвременните лъкове се изработват с сила 35-40 килограма на опън. И не, че ние нямаме технологиите, за да направим по-силни лъкове. Просто в момента на земята се броят на пръсти мъжете, които имат достатъчно сила да боравят с дълъг английски лък от 16 век. През онези времена стрелбата с лък е била основна дейност на мъжете, и те са се упражнявали от най-ранно детство, за да развият необходимата сила и точност. Тези упражнения са се поощрявали от властите, които често са организирали състезания по стрелба с лък за простолюдието. Победителите са били награждавани и са се покривали със слава. И не случайно. Дългият английски лък е бил най-смъртоносното оръжие на лицето на земята по онова време. Стрелите, изстреляни от такъв лък, са пробивали брони и ризници, а при един описан в историческите документи легендарен изстрел, стрелата, изстреляна по конник, пробива метала на ризницата на бедрото му, минава през крака, пробива седлото на коня и убива коня. Английските стрелци са били гръбнакът на Английската армия от онова време. За да бъдеш зачислен като армейски стрелец е било необходимо да можеш да изстрелваш от 10 до 12 стрели на минута или по около една стрела на 3-4 секунди. При сила на опън от 100 килограма на изстрел, това изискване е поставяло предизвикателство пред човешката издържливост и мощ. Разбираемо е, че такива способности се постигат с ежедневни тренировки. В наше време при археологични разкопки с лекота може да се установи дали намереният скелет е бил на стрелец от армията. Специфичното ошипяване на раменните и лакетни стави, еднаквото развитие на левите и десните крайници и деформацията на пръстите на дясната ръка безпогрешно определят принадлежността на намерените останки. Тези хора са притежавали най-силното оръжие на времето си. Самите те, поради специфичните си умения, са били ценност за управниците си. Законите, издавани от Английските крале и благородници, винаги са се съобразявали със Дългата и Грозна Английска пръчка и тези, които са можели да боравят с нея. Тук няма Овчари и овце. Има кучета. Злобни ловджийски кучета, които трябва да се хранят добре в мирно време защото могат като нищо да сръфат и господаря си, ако той не се отнася добре с тях. Затова е било необходимо винаги да има някаква война, за да се хранят кучетата. И да са заети със ръфане на плячката. Демокрация, казват, било управление на народа. Тъй де, тъй. Само че, според мен, демокрацията изисква подходящата пръчка. Управлява само този, който е силен. А силата, която се крие в гегата, е различна от тази, която се крие в дългия лък. Силата на гегата е сила на духа на пастора, който управлява паството. Тази сила почива на убедеността на паството, че той е достоен да носи гегата. Няма ли такава убеденост, овцете се разбягват. А силата на лъка е силата на смъртта, която той носи. И тази сила е на този, който притежава лък и не се страхува да борави с него. Затова притежаването на оръжие е един от основните моменти в демократичните общества. Толерантност и взаимна изгода, типична за глутницата, са в основата на западните демокрации. Гегата е символ на живота, а лъкът е дете на смъртта. Гегата означава стадо, лъкът представлява индивида, защитаващ само себе си... Само група индивиди могат да се самоуправляват. Стадото може единствено да бъде управлявано. На изток на народите им липсват истински пастири, които да внушават не само страх, но и уважение. Докато простаци въртят гегите и се упражняват във овчарски скокове, стадото ще линее от собствената си пасивност. Духовни пастири са нужни по наш'те земи. И вълците от запада не стават за тази роля. Ние добре знаем, че кожата им често не отговаря на нрава и знаем как да ги разпознаваме, даже и когато са в овчи кожи. Вълците пък си имат други главоболия. Нито лъкът, нито пистолетът днес са най-смъртоносните оръжия. А атомна бомба не можеш да си направиш в гаража. За съвременните западни политици само атомната заплаха е истинска заплаха. Всичко останало не им прави впечатление. Хората все още притежават и носят оръжие, но то вече няма тази тежест, както преди 2 века. Трудно се превръща вълк в овца, но изглежда няма друг път за западните демокрации. И днес отново Британците са начело на промяната. Техният социализъм е далеч по-развит и модерен от нашия Български от Живковите времена. И Британците не са вече тези независими завоеватели и господари на света от миналите векове. Постепенно социализмът се разпространява и в Британските колонии. Но този социализъм е като родния ни Български. Страда от липса на духовни пастири. Чудя се не е ли време вече да оставим пръчките и да започнем да мислим, та да оправдаем названието си на разумни хора.