29.06.2012 г., 10:05

За слънцето и цветето

872 0 0
1 мин за четене

Бях като разцъфнала майска роза. Съживена от приятен летен дъжд и разхубавена от нежните лъчи на едно слънце. Обръщах се към неговите лъчи, нужни ми бяха, даваха сили за живот, даваха надежда и любов. Слънцето ме караше да съм щастлива и щом то залязваше в пейзаж красив, аз оставах със надеждата за утрешния ден. Гледах залеза, който сменяше цвят след цвят, от красив, по-красив, докато красотата не се изгубеше и небето стане сиво, сиво, до черно дори. Тогава на небето изгряваха звезди, гледах ги до време - коя ще падне. И щом някоя угаснеше, бързах да си пожелая утре пак да изгрееш ти, та да има щастие за мен, да разцъфтявам и да ухая на живот. Бавно затварях всеки цвят към себе си, не исках да заспя, с половин поглед поглеждах към небето и представях си те там, уморена от мисли, блъскащи се в главата ми, аз заспивах едва, едва. И ето, утрото идваше пак, така прохладно и приятно. С първите лъчи, пронизващи небето, аз шептях "здравей, любов". И така минаваше всеки ден, изпълнен със надежда и любов, любов, която ме кара да съм толкова нежна и свидна. Щом слънцето погледнеше с проницателен поглед към мен, аз ставах аленочервена роза и леко се извъртах от погледа му силен. След това бързах пак да го зърна. Какво исках от това слънце: вечно да грее, та да съм щастлива, то се умори от мен, а аз не можах да му се наситя. Така жадна да получа и да дам любов. Тъмен облак застана пред очите на това слънце, не знам защо, или по-скоро крия истината от себе си, за да боли по-малко. Но искам и да знам дали надежда има да усетя пак спуснал се към мен слънчев лъч от небето. Сега съм клюмнало, започнало да пожълтява цвете, ухая на сълзи и капки дъжд не са ми нужни, защото няма кой да стопли моите цветове след капките дъждовни и да разцъфтя по-красива от преди. Сега съм грозно, пожълтяло цвете, което леко се надига към небето, търси знак, знак, че неговото слънце ще го има пак. И надеждата си здраво стиска, никога няма да я пусне, защото ако надеждата си тръгне, то ще трябва да я последва. Все пак, ако това слънце наистина вярваше във цветето, така както цветето вярва в надеждата, то щеше да се върне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...