sunnyrainbow (Венцислава Благоева)
53 6
11.11.2008 г., 21:52 ч.

За спрялото време... и ние 

  Проза » Разкази
998 0 4
1 мин за четене
 

"Даваш на късо, даваш на късоооо!" - се провикна от ъгъла кабелът.
А часовникът (виж ти) с електрически механизъм отвърна: "Не давам на късо, стрелките ми само по-бързо се вече въртят... тиктакам и времето свършва... не давам на късо, а назад..."
И как ще я караш - запита го... - ще намериш ли някъде същото време... отново?!
Как да намеря(?!), ти можеш ли да се върнеш назад...

А той я обичаше - пропука се малка искричка...
Въздъхна часовникът - ще почакаме...

А розите даде ли, или пак се скри зад подноса?

Даде ги, даде ги... ала пак се скри зад подноса. А после ядоха жълти банани... и бадеми с дъх на лилаво, и слушаха някаква музика... рок май че беше... и пак брояха звездите... на гласно.

Ръка за ръка... мечтите й отиваха на светлосините потайни очи. А той, слънчогледено жълт, пращаше й глухарчета по оная мелодия, дето ти все проскърцваш насън... и тяхната любов беше по-топла и от юнска усмивка.

А той какво й каза още?

Как какво?! - обеща й шоколадени усмивки... и много, много цветове... и й каза, че ще тича с нея и през много други светове... а щом слънцето забрави да грее, той пак ще е близо до нея... в светлина... и така цяла нощ...

И после?!

После ли... хайде, ретърнвай се вече... а аз ще сънувам "неразделни"...

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Топло и нежно. Браво!
  • Невероятна си. И много различна!
  • "А после ядоха жълти банани... и бадеми с дъх на лилаво, и слушаха някаква музика... рок май че беше... и пак брояха звездите... на гласно."
    "обеща й шоколадени усмивки... и много, много цветове... и й каза, че ще тича с нея и през много други светове... а щом слънцето забрави да грее, той пак ще е близо до нея... в светлина... и така цяла нощ..."

    (6)
  • Страхотен стил, много е добро! Поздрави
Предложения
: ??:??