Какъв си ти сега? Какво те накара да се промениш? ДАли бях аз или моето държане? Дали бяха постъпките ми, толкова грешни, че всички ме осъждаха?Мислиш ли, че съм го искала? Мислиш ли, че исках да те нараня и да те накарам да ме мразиш?
        Май сама трябва да си отговоря на тези въпроси, защото ти не искаш да го направиш. Сега си различен, толкова променен, че не мога да позная  в теб момчето, с което бяхме приятели; момчето, в което се влюбих; момчето, което обичах толкова силно. Аз ли бях виновна за тази промяна?... Май да. Всеки ден се обвинявам за това, че допуснах толкова много грешки и по този начин разруших това, което ми беше най-скъпо - приятелството ни. След всичко, което направих, ти не беше същият. Смени компаниятa, промени държанието си към всички. Мен дори нe мe забелязваше. И беше прав, всички бяха прави. Аз сбърках, аз бях виновна за всичко и много добре осъзнавах това. Не мoжех просто да те отминавам, както правеше ти. На теб не ти пукаше и аз те разбирах. Бях предала доверието ти, бях нарушила обещанието ни.
        Сега съжалявам повече от всякога за мойте грешки, за глупостите, които направих, за действията, които провалиха връзката между нас. Връзка, която беше продължила 5 години и беше преминала през много трудности. Жалко е, че не заради препятствие, а заради мен, вече я няма. Съжалявам, съжалявам за всичко, но ти сам каза - връщане назад няма. Никога повече няма да имаме това, което имахме. Никога няма да имам приятел като теб. Никога няма да обичам друг както теб. С теб си тръгна и част от сърцето ми, която ще живее винаги с теб, така, както в мен ще живее спомена за приятелството ни. Често си спомням за всички щастливи моменти, които сме преживели, за всички усмивки и сълзи. И в тези мигове сърцето ми се чупи на хиляди малки парченца, а сълзите ми падат върху разбитото ми сърце.
        Искам да върна времето и да поправя грешките си. Искам го по-силно от всичко. Ти беше смисълът на живота ми, ти беше най-близкият ми човек. Ти ми помогна да оцелея в този свят. Бяхме заедно в най-трудните си моменти. Преживяхме ги благодарение на това,,че бяхме двамата. Сега съм сама с мислите за теб, с любовта към теб и с миналото, с щастливото НИ минало...