От известно време Сийчето Рачкова я гонеха съмнения, които в крайна сметка се оказваха неоснователни. Ще речете, какво пък толкова? Няма жив човек, който да живее без съмнения. При това нейните бяха в реда на нещата. Глождеше я мисълта, че Мирон й кръшка. То пък чудо голямо! Че кой не кръшка? Ама Мирон не беше от тия. И веднага ще се подсмихнете ехидно: „Айде стига, всеки не е от тия, ама рано или късно гази в лука!” или нещо от сорта. Само че Сийчето изобщо не можеше да повярва, че Мирон ще вземе да се захласва по жени, защото беше човек много сериозен, много дисциплиниран, изобщо той беше млад пенсионер от армията, на много важната длъжност раздавач на униформи или нещо от сорта. Тя не го разпитваше много, защото всяка вечер, щом се връщаше от работа, Мирон се стоварваше тежко на дивана, опваше крака и с последни сили казваше „Оф, каталясах!” Което означаваше, че Сийчето немедлено трябваше да му донесе чехлите, да му сипе бира или друго подходящо за сезона питие и да го чака да възвърне силите си. Според Мирон, работата му в армията била много важна и отговорна. Ако не е той, можело такива сакатлъци да се получат, че току виж, по грешка избухне трета световна война. Затова човекът на тази длъжност трябва да е сериозен, отговорен, с бистър ум и да си отваря очите на дванадесет!

Когато Мирон се пенсионира, три месеца седя на дивана и страдаше. Става от леглото, седне на дивана и впери очи в една точка. И като ги впери тия очи, ни чува, ни реагира! Като съща мумия, сфинкс или яка тараба. Сийчето минава пред него, Мирон не реагира. Откъсва поглед от фиксираната точка само когато му замирише на манджа. Ама и на масата – седи, яде и пак гледа някъде си. После се окопити и взе да говори. Мина се още време и идваме до момента, когато Сийчето го заподозря, че кръшка.

Един ден по някаква си причина, на нея и се наложи да пребяга до вкъщи и какво да види! Лаптопа отворен, а на екрана някакви мацки си водят разговор с Мирон. От диалозите пролича, че Мирон е много самотен, смачкан от незаинтересоваността на съпругата си, игнориран и други едни такива думи, които Мирон беше извадил от някакъв речник на чуждите думи. Ония го утешаваха ясно и просто, като направо му предлагаха да го гушнат като родни майки, да стоплят зажаднелите си за ласки тела, пък ако и сексът се получи, ще им е бонус. Нямали нищо против да опитат. Ако не друго, поне да видят как е с пенсиониран армеец!

И точно в това време влезе Мирон, който беше отишъл да пусне една вода и по тази причина беше оставил лаптопа си без надзор.

- Какво става, бе Мироне? – вместо поздрав попита Сийчето.

- А, нищо. Участвам в един социален експеримент. Включиха ме почти насилствено. Търсеха хора с различни професии, нямали човек от армията, та ми се примолиха.

- Примолиха ти се, значи… Писмено или дойдоха с бъклицата?

- Не, бе Сийче. Всичко е на ужким! Тия жени са доброволки в експеримента, снимките им може да са кой знае на кого. Примолиха ми се от някаква психологична агенция, и понеже нямам работа, приех.

- Оф, добре! А аз помислих, че наистина си чатиш с някакви фльорци. Е, хайде, аз тръгвам, а ти продължавай, да не разочароваш агенцията! – рече Сийчето и си тръгна успокоена. Знаеше си тя, че такъв сериозен мъж като неин Мирон няма да се занимава извънбрачно с непознати невести.

Второто съмнение, което се породи в главата й също не беше кой знае какво, но Сийчето винаги обичаше нещата да са изяснени, уточнени и ако има нещо, да си решат проблема. Та, влиза тя един следобед да си вземе нещо от семейната кола, бърка под седалката и що да види? Няма как да знаете, затова веднага съобщаваме: Сийчето измъкна някакви бикини, които не бяха нейни! Все пак, напъна целия си умствен капацитет да си спомни дали някога не ги е изула по напъваща сексуална причина, но не се сети. Взе въпросната вещ и право при Мирон.

- Какво е, това? – попита го без излишни предисловия Сийчето.

- Гащи…

- Ама не са мои!

- Не са!

- Нещо да кажеш?

- Оф, как не се сетих до сега… Нали знаеш, че Дидо от съседния вход е педераст. Напоследък нещо се навърта около мен и все извънредни ситуации му се случват! А колата му не работела и ме моли да го закарам до еди къде си. Та си викам аз, я да метна на седалката тия употребявани гащи, които купих от битака, за да види,че не си падам по мъже. Даже щях да те помоля да ми заемеш и още някое женско бельо, за да съм спокоен. Току виж, ми налети някой педераст, а така ще личи, че скъсвам жените дори и в автомобила си.

- Правилно! – отвърна след кратък размисъл Сийчето. – Човек трябва да се грижи превантивно за своето спокойствие. После отиде до гардероба и след малко му подаде един стар сутиен и бикини, с лично избродирано от нея цветенце на онова място. Червено, с оранжеви тичинки.

Няколко дни след това Сийчето забеляза гащи със същата бродерия на простора на съседката Сашка. Както се досещате Сийчето като една възпитана и разумна жена, не отиде да й търси сметка, а отиде право при Мирон.

- Мироне, защо моите гащи с бродерията висят на простора на Сашка?

- Ето какво става, когато човек е подтиснат и го мачкат черни мисли. Забравих да ти кажа, че Сашка видяла твоите гащи през стъклото и ме помоли да й ги дам за моделче. Искала и тя да си направи такива бродерии. Сигурно е решила, че от пипането са се замърсили и ги е изпрала. И да знаеш, даде ми един чифт от нейните като заместител, защото не искахме да те тревожим с излишни действия по оборудване на аксесоарите против педерасти.

При това напълно приемливо обяснение, Сийчето се отправи към кухнята, където и предстоеше да направи запръжка на манджата. Добре е да се изясняват нещата, да се говори, че току виж се породили излишни съмнения, избухнат скандали, мислеше си тя и се отдаде на кулинария.

Последната история, при която Сийчето едва не загуби доверие в Мирон, се случи съвсем наскоро. Отива тя в командировка за десетина дни, но нали е чевръста, прибира се на седмия ден. И що да види! Мирон се излегнал чисто гол на спалнята, а Сашка до него, но по хавлия.

- Добър ден! – учтиво поздрави Сийчето и седна на стола: - Нещо да кажете? Сашке, ти защо си по хавлия?

- Мило, ти да не си помислиш нещо?- Метна чаршаф върху себе си Мирон, седна на спалнята и заразправя: - Страдам си аз тук по теб и идва Сашка. Да ми върне солта, която й бях заел. Гледа ме такъв съсипан и вика, що да не пием по кафе. Аз ще го направя, ми вика, че ти нямаш сили да се мръднеш… И направи по кафе. Събрах сили да стана, протегнах ръка за чашата, ама нали съм толкова изтерзан от твоето отсъствие, не успях да я хвана и кафето се разля върху роклята на Сашка…

- Ами като гледам…на роклята няма следи от кафе! – забеляза Сийчето.

- Така е, защото веднага я изпра, за да не остане леке!

- Ама тя суха… - не спираше подозренията си Сийчето.

- Така е…защото роклята е от специален английски плат. Там нали постоянно вали и измислили бързосъхнещи материи. Примерно излизаш, забравил си си чадъра и руква дъжд. Намокря те, дъждът спира и вместо да ходиш подгизнал, роклята съхне за 30 секунди. Така са го измислили англичаните…от зор!

- До тук всичко е правдоподобно, но англичани да мислят? Мироне, ти говориш глупости! Англичанин не мисли! – отсече Сийчето и зачака ново и разумно обяснение.

- Така е, Сийче! Англичаните не могат да мислят, затова по този въпрос са си наели да им мислят…индийци! Те сега са баш в силата си на мисловната дейност! Пък и нали отглеждат памук, набързо измислили този плат, ушили рокли и ето ти една при Сашка.

При това наистина разумно обяснение Сийчето отиде до роклята, за да я разгледа отблизо. Върти я в ръцете си и какво да види.

- Мироне, ама на роклята пише, че е произведена в Кюстендил!

- Ами къде другаде? Англичаните ли да шият? Те не умеят! Затова пращат този плат тук, ние ги шием и по този начин Сашка се е сдобила с рокля, защото братовчедка й е от Кюстендил.

- А ти защо беше гол?

- Не се ли сещаш? Когато Сашка отиде да отпере кафето от роклята, отидох в банята да й покажа къде е сапуна. То пък тръбата нещо се отплесна, че като потече една вода, вир вода станах! А аз нямам дрехи от този плат, който носят англичаните. Намокрих се и се съблякох, за да не изстина.

- Мда…звучи правдоподобно… Ами Мироне! – не мирясваше Сийчето, която наистина не искаше да остави ни един въпрос без отговор : - Защо, когато влязох, ти беше гол и с навирен?

- Е как защо, бе Сийче? Как защо??? И питаш! Чувам аз, че се влиза вътре и кой друг, освен теб може да влезе? Така се зарадвах, че веднага се възбудих! Бях зажаднял за теб!

- И Сашка по хавлия до теб…

- Тя тъкмо идваше за роклята си и ти заблазяваше, че имаш такъв мъж, който само като чуе, че хлопаш вратата, и се възбужда! Това е, мило!

Мирон закопча ципа на дънките си и прихвана Сашка през кръста:

- Хайде сега да направим по едно хубаво кафенце без сакатлъци, а Сийчето да се преоблече и да седнем в кухнята на сладки приказки.

Сийчето стана от стола и успокоена от правдоподобния разказ, реши да се преоблече. Свали панталоните си и видя, че е в мъжки слипове. Всъщност, те не бяха на някой си мъж от командировката, ами и тя ги беше обула за заблуда на колежката, с която беше в командировка. Чуваше се, че Лилето май си падала по жени. Току виж и налетяла. А като види черните слипове, можеше да се откаже. Всъщност, Мирон нямаше черни слипове…Е, ако се наложи, ще каже, че са от битака. За заблуда на лезбийките…За всичко трябва да има разумно и правдоподобно обяснение, нали?