Част четвърта

       Хановете или как продължава историята след

       като купих зехтин на жената

      Ей, мама му и зехтин! Купих го най-сетне, но моята не знае, че покрай зехтина сврях и една бутилка водка. Ей така, за всеки случай. Както е казал другарят Ленин „нека да има”.

         Налях си нова водка, макар че следващият хан абсолютно не я заслужава. Това бил Хан Умор. Още от името се вижда, че този човек дълго няма да изкара нито на престола, нито на земята. Не знам на вас как ви звучи, но на мен ми звучи като умрял. Така се и оказало. Успял с голям зор да изкара 40 дни на престола и го бастисали. Абе и царуването му траяло 40 дни като жалейка за умрял, но с това име какво да очакваш.   Заверата срещу него спретнали Баян и брат му Токту, като последният станал и новият български Хан. Мен ако питате и на този името не ми вдъхва доверие. Не знам защо, но повече ми прилича на име на африкански вожд, отколкото на български самодържавник, ама нейсе. Те и времената не били много цивилизовани.

         Според Патриарх Никифор, който явно вместо да се занимава с църковните въпроси следял изкъсо какво става при комшиите, разбирай у нас и след това прилежно си го записвал, та според този високоуважаван драскач Хан Токту бил „мъж, българин, брат на Баян”. Това кратко сведение, което достигнало до нас, веднага накарало някои проницателни историци, които по цял ден седели и се чудели какво още скрито покрито има в историята, да заключат, че явно братът Баян е бил действителният бос, щом чрез него се прави характеристика на Токту.  Това добре, но и Токту не изкарал дълго на престола. Изкарал по-малко от година. Само че и той като Савин, се усетил на време, че му кроят капата и драснал да бяга, но нещо объркал посоките и вместо към Византия, спринтирал на север към Дунав. Тази негова глупава постъпка създала много ядове на историците, които още си блъскат главите, защо аджеба тоя идиот е тръгнал на север. Това е все едно по времето на комунизма да тръгнеш да бягаш на Запад, през Румъния. Такива, като ги хванели, директно си ги вкарвали в лудницата. Както и да е! Искам да ви кажа, че историците, въпреки голямото количество вино, което изпили и хилядите цигари, които неспокойно изпушили, още не са разгадали тази мистерия, така че има хляб и за вас. Стига да имате желание.

         Така се отплеснах, че забравих да информирам по-любознателните, че Токту и брат му Баян намерили смъртта си в горите на река Дунав. Това е за тези, които държат на статистиката и точността.

         Налях си поредната водка. Тия ханове ще ме уморят. Жената също, но засега тя кротко спи в другата стая. Понякога животът е хубав. Не и за следващия Хан Паган. Той също изкарал по-малко от година на престола, през което време започнал мирни преговори с Византия. Ей, не им увира главата на тия и това си е! Големи пацифисти се извъдиха! Според някои византийци, които явно са присъствали на диспута, преговорите бил доста разгорещени и Император Константин V укорил българите за тяхното „безредие”. Точно така пише един безименен драскач. Това е много ценен факт, който говори, че още от онова време ние не сме били големи фенове на реда и дисциплината и тази черта от характера ни не са успели да я изтрият нито византийците, нито турците, та сега ме напушва смях като се сетя тия от евросъюза с какъв ентусиазъм са решили да ни вкарат в правия път без да подозират горките, че това е мисия невъзможна. Не обичаме ние реда и това си е, но това е привилегия на творческите натури. Вярно, ако Еразъм Ротердамски, който написал  едно тънко трактатче, озаглавено  „За глупостта” ни е познавал по-отблизо, е щял сигурно да издаде многотомни съчинения, но това е една друга тема.  

         Константин V, макар че и той имал българска жилка, пръв решил да ни избие този творчески хаос от главите, като за целта навлязъл в България и малко ни поступал, но не постигнал никакъв напредък в тази област. Нашите му теглили една майна под мустак и продължили кротко да си пият пиенето, като си мърморели тихо  „Този че ни каже к'во да правим. Айде сиктер бе, да не ми е шеф!”. Отнесъл го само Хан Паган, който бил напляскан повече от допустимото някъде около Варна и предал богу дух през 768 година.

         На престола се възкачил поредният Хан, в случая Телериг, а аз си налях поредната водка. Този пич си я заслужава, да ви кажа, защото е останал в историята с византийския номер, който врътнал не на кой да е, а на самия Император Константин V.  Супер яко, а? Ето какъв е случаят.

         По това време, 768 година, много българи от столицата взели да пеят като канарчета на византийския император, какви ги върши Ханът. В стил какви са неговите бъдещи творчески планове, с коя изневерява на жена си, по колко кани вино пие и други такива важни държавни въпроси. На нашия човек му писнало да се чувства като в „Биг Брадър” и решил един път завинаги да сложи край на това риалити. За целта Телериг пратил едно сърцераздирателно писмо до Големия продуцент, в което му съобщавал, че повече не може да живее при тези ограничени българи, да не говорим, че и жена му вече не му пускала и постоянно го налагала с точилката, а и виното било вкиснато, та мислел да се пресели в Константинопол, дето хайлайфът си е на световно ниво. В тази връзка ако Константин V му изпратил имената на неговите доверени хора в българската столица, той с удоволствие щял да ползва тяхната помощ, за да драсне към меката на светския живот. А, кажете ми, не е ли бил нашият пич хитрец от световна класа!? Това Макиавели, Ал Капоне, Лъки Лучиано, Бъгси Сигъл и други такива изпечени мафиози могат само да му целуват ръка и да му се кланят до земи.

         Василевсът, този ахмак,  взел, че се вързал на нашия човек и прилежно му изпратил списък с всичките си хора, които редовно му снасяли. Хан Телериг само това чакал и още на другия ден им резнал кратуните като презрели тикви. Константин V взел да си скубе косите от яд, ама вече било късно. Очевидци разказват, че го виждали нощем да броди из двореца и да повтаря унесено „Мамка им българска! Да ми скроят такъв номер и аз глупакът да им се вържа, като първолак. Да се таковам у Императора.” Малко по-късно се преселил на по-добро място.  В скоби само ще вметна, че това е доказателство, че не само ние можем да творим глупости. От тук идва и приказката „никога не е късно да станеш за резил”, която Хан Телериг дълбокомислено изрекъл, докато мислел за нещата от живота на кана отлежало вино, в обятията на млада моделка от столицата.

         И какъв е изводът от тази история? Ще попитате вие, и най-вече жена ми, която много обича да прави изводи и те са все в мой ущърб, но това е една друга тема. В конкретния случай, изводът е, че и най-големият майстор рано или късно си намира майстора. Доста бой сме яли от Константин V, хем бил наш човек, но пък накрая успяваме като изпечени пичове да му вгорчим живота.  От тогава с някои изключения византийските императори винаги имали едно наум като тръгнели да се ебават с българите. Император Никифор І Геник нямал нищо наум и се разделил с празната си тиква, но за това ще разкажа по-късно, когато му дойде времето.

         И Хан Телериг не свършил добре. Намерил си майстора и той, та бил принуден през 777 година да бяга във Византия, където бил посрещнат радушно от новия Император Лъв ІV. Въобще по това време туристическата дестинация Плиска – Константинопол била голям хит сред българските владетели. Плиска е била тогава столица на България, ако някой е забравил. Ама и какво име сме имали Плиска, което се римува много добре с разплиска. Още от тогава сме  държали явно чашите да са пълни, масите дебели, за да удържат мезетата, а жените тънки като млади фиданки. Абе, знаели сме как да живеем.   Па и какви жени е раждала, ражда и ще ражда нашата мила татковина.

         Налях нова водка. Жената все така кротко спеше в съседната стая, което стимулираше мозъчните ми клетки и те си спретнаха весело парти. Дойде ред и на последния Хан от този тъмен и мътен период в българската история. Това е Хан Кардам, който взима цялата власт през 777 година и я държи здраво, като моряк корабно въже, чак до 802 година. Той слага ред в разнебитената държава и стяга българите, които се били разпасли покрой постоянните крамоли по върховете. Често, след третата кана вино обичал да излиза от двореца и да държи речи пред простолюдието. И винаги започвал с думите „Аз имам една мечта”, след което откарвал два часа в приказки.  Това станало причина да почнат да му викат зад  гърба Колю Мечтата.

         След като сложил ред в собствения си дом, ханът решил да се върне към изконния български спорт и през 792 година сбухал ромеите така, както отдавна не се било случвало. Той успял да набара вражеския обоз и императорската шатра, ведно с цялата прислуга на Императора, който си плюл на петите и спринтирал към Константинопол. Българите три дена яли, пили и се веселили и се забавлявали като си организирал лов на ромеи, които се били сврели в шубраците като зайци. 

         В резултат на този погром Император Константин VІ подписал мирен договор с българите, с който се задължавал да плаща всяка година известна сума пари, та да могат нашите хора да се забавляват качествено, както си пише в дебелите книги и да не се стискат за пиене.  Абе, друго си е като седнеш на маса, да не мислиш за сметката. Някак си по-спокоен си и след четвъртата чашка почваш да мислиш възвишено върху философията на живота, вместо да се чудиш дали да не направиш бомба и да възираш от кръчмата.

         Докато боят, който ял, му държал влага, Василевсът плащал редовно, като пенсионер парно, но колкото повече време минавало, толкова повече взел да се прави на разсеян и да се държи като длъжник по време на световна икономическа криза. Хан Кардам обаче не бил от тези хора, които ще си  оставят каруцата в калта, още повече, че жена му все го врънкала да ù поднови гардероба, защото на модните дефилета в Константинопол хит станали роклите с гол гръб. Остави друго, ама започнала да си прави уста и за малка лятна резиденция на брега на морето. „Как може оня прост болярин Стою да има резиденция, а ние не? – повтаряла тя като латерна – Ти хан ли си или лукова глава.”  Жените знаят как да вгорчат живота на един мъж. Имам чувството, че от малки започват да изучават това изкуство и към тридесетте много задобряват.

         Нервите на Хан Телериг не издържали. Поставен под такъв непосилен икономически натиск, гарниран с денонощно дудне, ханът му прекипяло и пратил ядно писмо до Константин VІ, в което в прав текст му казвал: „или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия.” А? Усещате ли колко бесен е бил? Чак ми настръхва косата като го чета. Императорът решил да се прави на мъж, какъвто определено не бил и изпратил на нашия човек конска тор вместо злато, която придружил с писмо, в което казвал: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото бог отсъди."

         Хан Тервел така се ядосал, че обърнал чашата с вино, която стояла пред него, яхнал коня и повел войската. Хич и не мислил да чака Императора, а направо горял от желание да му удари един по врата, за да си знае оня мястото. Всичко могъл да преглътне, но да го нарече  стар и то за късмет писмото да го четат точно пред осемнадесетгодишната му любовница... абе, мъжете ще ме разберат.

         Докато Константин VІ се назлъндисвал още, нашият човек вече бил в околностите на Андрианопол (днешен Одрин). Сега, тук, за да избегнат срама, византийските драскачи почват дружно да твърдят, че Императорът цели 17 дни призовавал Хан Кардам да излезе и да си премерят силите, но той така и не се осмелил да излезе от укрепленията си. Това, разбира се, са пълни глупости. А, кажете ми вие, като по-трезви от мен, за чий му е на нашия пич да бие път чак до Одрин и после да вземе да се скатава, уж го било страх от Императора. Няма логика, нали? И аз така мисля, макар че вече не знам на колко водки съм.  По-вероятно е, както твърдят някои  по-трезви историци, Константин VІ да е разбрал каква глупост е направил като е ядосал хана и да го е хванало шубето. Защото едно е да си ербап в двореца до младата метреса, а съвсем друго пред българските войски. За това говори и подновяването на стария договор от 792 година малко след като уж Кардам си умрял от страх и отказал да спретне въргал.  

         По-нататък нашите нямали никакви проблеми с ромеите. Императорът си плащал като поп, а българите се веселили качествено и с кеф. 

         Тук спирам да си отдъхна, защото водката ми идва в повече, а и дочувам, че онзи дзвер, жена ми, се размърдва заплашително в съседната стая.