-Мамо, казах ти още като се чухме по телефона да не готвиш толкова много, тук има храна за 10 души.

Майка й постави пресилена учуденост на лицето си:

-Но Сюзън, все пак имаме повод, колко време мина откакто ни гостувахте с Питър, а и виж го колко хилав е станал, кожа и кости е. С какво го храниш това момче? Да не би да е обявил гладна стачка за нещо?

При тези нейни думи Питър и Робърт, мъжът й, се спогледаха и се изкискаха едновременно:

-Мамооо!!! - чу се отчаяният вопъл на Сюзън. -Питър се храни достатъчно добре, че да няма никакви оплаквания от гозбите ми, нали миличък?

-Мила, при вида на всичките тия гозби реших да преустановя мнението ми относно готвенето ти, мисля, че заслужавам повече.- При това изказване майка й Хелън, баща й и мъжa й се изсмяха едновременно. Само на нея не й беше забавно или поне се опитваше да не го показва:

-След подобни изказвания накрая ще се замисля дали да не ти   поставя принудителна гладна стачка.- Сюзън погледна мъжа си с укор, но същевременно с обич.

-Сузи, остави го на мира- баща й също се включи в разговора- сигурен съм, че Питър го каза само за да покаже кой командва в къщата- след което намигна на Питър.

-Тате, и ти ли?- дъщеря му го изигра на обидена- поне от теб не го очаквах.

-Е стига кифличке, знаеш колко те обичам- погледна я и й се усмихна с най- хубавата усмивка, която можеше да извади.

Настроението беше приповдигнато, атмосферата много приятна. Вечерята наистина беше меко казано обилна. Хелън не беше пестила време и усилия. Питър и Робърт определено оцениха този факт като изгълтаха огромни количества храна.

-Хелън, поздравявам те, храната е чудесна, особено месото.Телешко ли е?

-Благодаря ти Питър, оценявам го. Да, телешко е. Нали знаеш, че вуйчо й Мартин има кравеферма извън града. Зареди ни със страшно много месо, даже се наложи с Робърт да купим фризер, в който да поберем всичко. Сложили сме го в мазето за всеки случай да пази от жегите. На тръгване ми напомнете да ви заделя няколко парчета. Та, да си дойдем на думата- кога ще ни зарадвате с внуче?

-Мамооо!!!

-Какво, от колко време сте заедно, време ви е да се увеличи семейството с още един член. Не знам защо го отлагате.

-Понеже исках да ви го кажа с татко лично, отлагах момента. Да речем, че няма да се наложи дълго време да чакате за да се изпълни желанието ви. Вече съм бременна.

Хелън замалко не падна от стола си от въодушевление и радост. Стана, отиде при Сюзън и я прегърна така, както само една майка може да прегърне детето си.

-Най-после. Много се радвам за вас двамата. Ще разберете, че това е най- голямото щастие, което може да се случи на човек.

През това време Робърт и Питър се ръкостискаха, като Робърт му казваше, че е свършил добра работа

-Знам мамо. Надявам се да бъда добра майка.

-Ще бъдеш мила. Ще бъдеш.

Разговорите помежду им не стихваха дори за миг. Всеки един от тях имаше толкова много да каже на останалите. Разискваха се от интересни, по-интересни теми. Нямаше нито един момент, в който да остане тишина.

-Робърт, откриха ли вече ловния сезон? - Питър силно се надяваше, че тъста му в скоро време ще го включи в ловната му дружинка.

-От другия месец. Очаквам с нетърпение да бъде отворен, пръстите ме сърбят да обстрелям някой и друг дивеч. Отделно и пушката ми започна да хваща прах.

Докато Робърт и Питър обсъждаха трофеите, които имаше Робърт, Сюзън и Хелън бяха на друга вълна.

-Забелязах, че доста неща са се променили, откакто напуснах града. Видях табелата за продан пред къщата на съседите Дженкинс. Защо я продават?

- Харви са го повишили в работата, местят го в по-голям клон на отдела му, който е в Джорджтаун. Затова ще се местят.

Спомни си Сюзън колко мили хора бяха семейство Дженкинс, всеки път я поздравяваха сърдечно, когато идваше на гости на техните.

-Най- накрая са решили да ремонтират църквата, крайно време беше. Този покрив се държеше само на божията помощ.

-В този случай трябва да благодарим на новия кмет Макгрегър. Едно от първите неща, които направи, след постъпване в длъжност, бе да реиновира църквата. Целият град е доста обнадежден от бъдещото му управление. Включително и аз.

Чак сега се сети Сюзън какво беше видяла, докато идваха с Питър към тях.

-Мамо, когато с Питър идвахме насам, бяхме спрели на един светофар. От колата забелязах, че има закачен постер на едно дърво със снимка на Дейв, обаче не успях да прочета за какво става дума. Всичко наред ли е с него?

Дейв беше бившият приятел на Сюзън, бяха заедно 5 години преди да се разделят окончателно. Причината за раздялата им бе, че връзката им се изчерпа. Или поне така го чувстваха.

-Издирват го.- Хелън леко се притесни.- От три дни липсва и никой не знае къде е. За последно са го видели на верандата пред къщата му. Напоследък е имал проблеми с алкохола, подозират, че се е напил и се е дянал нанякъде. Не се притеснявай, сигурна съм, че скоро ще го намерят.

Сюзън се чувстваше донякъде виновна. Проблемите на Дейв с алкохола започнаха веднага след като се разделиха. Дори и разделени, тя все още пазеше топли чувства към него. Надяваше се, че всичко ще бъде наред.

-А Маги как е, чувала ли си нещо за нея? - Маги беше нейна близка приятелка. След женитбите им и след преместването на Сюзън в друг град се усети един вид отчуждаване помежду им, което нарастна до прекратяване на взаимоотношенията им.

-Доколкото разбрах се развежда. Хванала е мъжа си да мърсува с детегледачката. Горката, сигурно й е много тежко.

Сюзън не каза нищо. Беше разочарована да разбере, че животът на Маги е протекъл по този начин. Макар, че още в началото на връзката си Сюзън я беше предупредила, че този тип не е за нея, че само си губи времето с него. Не я послуша. И в крайна сметка се оказа права.

Цялата вечер беше протекла по този начин- в разговори, ядене и пиене. Всеки един от тях се наслаждаваше на тези специални моменти. Но вечерта вече бе напреднала и беше време Питър и Сюзън да се връщат обратно. Бяха пред входната врата:

-Благодаря ти за чудесната вечеря Хелън, беше прекрасна - каза Питър -Надявам се Сюзън да хване поне малко от уменията ти на готвене.- Той се усмихна сърдечно на жена си, а тя му се нацупи.

-Оо, съвсем щях да забравя за месото. Изчакайте малко да го донеса.

Хелън се върна обратно в къщата и тръгна да слиза към мазето, където беше фризера с месото. Стигна до него и го отвори. Такава гледка не се вижда всеки ден- във фризера имаше човешки крайници, разфасовано месо и разпиляни черва. А в единия ъгъл беше главата.

-Здравей Дейв, забавляваш ли се? Аз се забавлявах страхотно тази вечер, надявам се и на теб да ти е било забавно, въпреки минусовите температури. Твоят заместник доста те хареса, или поне вкуса ти. Естествено като една добра тъща ще се погрижа хладилникът му да е пълен, за което съм ти много благодарна. Не се притеснявай за Сюзън, тя е в добри ръце. Ще те оставям, че ме чакат, после ще си побъбрим повече.

Взе няколко парчета месо, пъхна ги в кутията за съхранение, която беше взела със себе си, затвори капака на фризера и се качи горе при останалите.