toti555 (toti)
135 951
6.01.2023 г., 12:36 ч.

Зад огледалото 

  Проза » Други
1004 5 8
1 мин за четене

            Мравката беше нарамила цяло пшенично зърно, но се отклони от пътя си, за да мине покрай Щурчо.

            -  Щурчо, Калинката отдавна се омъжи. Стига си свирил! Няма ли най-накрая да ти дойде акълът и да започнеш да си събираш храна за зимата?

            Щурчо погледна мравката в очите, поиска да й каже, че това е в сърцето му, че това умее най-добре, но само се  усмихна и струните на гъдулката му  изпълниха пространството с кадифена  нежност.

            Без да разбере защо, този път мравката не го нарече мързелан. Преви гръбче под зърното и се прибра.

Нареди го при другите зрънца. Беше събрала толкова много, че сигурно можеше да яде поне две зими. Почисти набързо, за да приготви място за още зрънца, огледа се доволна и едва сега почувства умората. Опъна гръбначе на леглото, придърпа топлата завивка и затвори очи. Любимото й занимание, за да заспи по-бързо, беше да брои зрънца, но този път я смущаваше  усмивката на Щурчо, която някакси не искаше да си отиде...

© toti Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е да имаме и от мравка, и от щурчо в сърцето!
  • Всеки с призванието си
  • как мравката започна да брои маргаритки
  • Хубаво е Тоти! Много ми хареса! Как само ги редиш!
  • Хубаво!
  • Тя, усмивката, припалва понякога особена искра!
  • Майсторе 😄😂
  • Мравката Здравко се пенсионира. Прави банкет по случай оттеглянето си в заслужена почивка. На другия ден, мъкнейки на гръб една стоножка, приближава входа на мравуняка и деж. бодигард пита:
    – Ти защо работиш, нали вчера се пенсионира?
    – Не работя, разхождам се. Това на гърба ми космодиска...– изпъшкал здравенякът.
Предложения
: ??:??