Зад огледалото
Мравката беше нарамила цяло пшенично зърно, но се отклони от пътя си, за да мине покрай Щурчо.
- Щурчо, Калинката отдавна се омъжи. Стига си свирил! Няма ли най-накрая да ти дойде акълът и да започнеш да си събираш храна за зимата?
Щурчо погледна мравката в очите, поиска да й каже, че това е в сърцето му, че това умее най-добре, но само се усмихна и струните на гъдулката му изпълниха пространството с кадифена нежност.
Без да разбере защо, този път мравката не го нарече мързелан. Преви гръбче под зърното и се прибра.
Нареди го при другите зрънца. Беше събрала толкова много, че сигурно можеше да яде поне две зими. Почисти набързо, за да приготви място за още зрънца, огледа се доволна и едва сега почувства умората. Опъна гръбначе на леглото, придърпа топлата завивка и затвори очи. Любимото й занимание, за да заспи по-бързо, беше да брои зрънца, но този път я смущаваше усмивката на Щурчо, която някакси не искаше да си отиде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
