Зад огледалото
Мравката беше нарамила цяло пшенично зърно, но се отклони от пътя си, за да мине покрай Щурчо.
- Щурчо, Калинката отдавна се омъжи. Стига си свирил! Няма ли най-накрая да ти дойде акълът и да започнеш да си събираш храна за зимата?
Щурчо погледна мравката в очите, поиска да й каже, че това е в сърцето му, че това умее най-добре, но само се усмихна и струните на гъдулката му изпълниха пространството с кадифена нежност.
Без да разбере защо, този път мравката не го нарече мързелан. Преви гръбче под зърното и се прибра.
Нареди го при другите зрънца. Беше събрала толкова много, че сигурно можеше да яде поне две зими. Почисти набързо, за да приготви място за още зрънца, огледа се доволна и едва сега почувства умората. Опъна гръбначе на леглото, придърпа топлата завивка и затвори очи. Любимото й занимание, за да заспи по-бързо, беше да брои зрънца, но този път я смущаваше усмивката на Щурчо, която някакси не искаше да си отиде...
© toti All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е да имаме и от мравка, и от щурчо в сърцето!
-
Всеки с призванието си
-
как мравката започна да брои маргаритки
-
Хубаво е Тоти! Много ми хареса! Как само ги редиш!
-
Хубаво!
-
Тя, усмивката, припалва понякога особена искра!
-
Майсторе 😄😂
-
Мравката Здравко се пенсионира. Прави банкет по случай оттеглянето си в заслужена почивка. На другия ден, мъкнейки на гръб една стоножка, приближава входа на мравуняка и деж. бодигард пита:
– Ти защо работиш, нали вчера се пенсионира?
– Не работя, разхождам се. Това на гърба ми космодиска...– изпъшкал здравенякът.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
