Стая. Мълчи стаята. Чака поредния си обречен гост. Обладана от душите на безброй грешници, съхранява техните болки и страдания. С кърваво сърце посрещна този нов обитател. Вратите си отвори тя за него, а от прага усети бездомната влага, зад нея злобно го гледа капещ таван. Присмива му се и падащата мазилка. С бавни стъпки стъпваше по пода разронен, а погледът бе прикован към железните решетки. Върху разпадащата се маса, посивели от праха, си почиват вестник пожълтял, шише, наполовина пълно с мътна вода, а до тях и останката от сух хляб - обсебен от безброй гадинки. На стола той седна, с ръце главата си подпря, а неизбежното го обкръжаваше. Мъка стягаше гърдите, но вървеше по пътя, осеян от отровни бодли. Годините черни превземаха бавно духа му. Пак на онзи стол уморено приседна, изнемощял, с лице изпито, а ръцете сухи и напукани. Слънцето жарко и безмилостно го изгаря, пот се стича по лицето, с устни пресъхнали, наред с другите върви, бремето от несторен грях сломено понася. Глава за с ...