Задънена гара

Там, на задънена гара, е поредният влак с човешки отпадъци. Куфари – различни на цвят, от разнообразен материал. С изписани имена на сенки, хора, които няма да ги потърсят на тази задънена гара. Те събират фамилни истории – обиците на бабата, лулата на дядото. Почти век в оформена изписана кожа или плат. Сякаш това има значение, сякаш се пазят за нещо. А то няма нищо – задънена гара.

Черен сак с надпис "К. Шварц" над голяма кафява пътническа чанта на семейство Хужничяк. Войниците ги отварят една по една и тършуват – скъпоценности, дрехи, посуда. В три купчини. И отново. Те не мислят, а се подчиняват.

В тъмна стаичка един мъж събира вещите си в малък куфар. Топли дрехи и една нова риза, самобръсначка и скъп одеколон, от който са останали капки, няколко побелели снимки от детството в подвързията на религиозна книга на родния му език. Неговият живот никога не е бил лесен, а спомените му не са оцветени в розово. Но той жертва – ще вгради стария си живот в името на новия. В основите ще постави фамилните си ценности и житейския си опит – религия и едновековна семейна история, щастливо детство, бурна младост, една несподелена любов и една краткотрайна и страстна връзка. Не вярва, че ще е по-лесно. Отива на непознато място, а всяко ново начало е трудно, но нима не се е справил с всичко досега. Вгражда още надеждата си, няма да я пази, а ще я рискува. Какво ли толкова има да губи – куфар с дрехи, санитарни принадлежности и хартия. За да приключи ритуала, с тебешир изписва името си на изкуствената кожа на чантата. Вдишва за последно влажния въздух в квартирата си и поема към новия си живот на километри от мухлясалите си стени, които така и не боядиса. Жертвата боли, старият живот си отива със скоростта на неговите крачки по мръсния бордюр.

На гарата са се струпали. Хората се бутат в тесните вагони. Няма да е от масата в този си нов живот, решава той и се качва в задната част на влаковата композиция. Може би известно време ще се крие, но после всичко ще се нареди.

Черен кожен куфар с надпис "П. Грийнберг" над голяма кафява пътническа чанта на семейство Совиеви. Войниците ги отварят една по една и тършуват – скъпоценности, дрехи, посуда. В три купчини. Изваждат книга на мръсния език и от некачествената подвързия изпадат няколко стари снимки. Хвърлят ги в аутодафето. И отново. Те не мислят, а се подчиняват.

Там, на задънената гара, е поредният влак с човешки отпадъци.