Продължение:

Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той.
- Нямам нищо против.

В парка:

- Е, какво е решението ти?
- Идвам с теб.
- Това значи, че трябва да се разделиш с длъжността на моден редактор. Знам, че винаги си мечтаела за това. Би ли се разделила с мечтата си заради мен?
- Идва един момент, в който си даваш сметка, че някои неща се случват само веднъж. И колкото и да се опитваш, никога вече няма да почувстваш същото... С теб почувствах нещо много специално, нещо, което до сега не бях.
- Точно заради това те обичам! Но какво си мислиш, че ще те оставя да загърбиш мечтата си просто ей така?! Не...
- Какво имаш предвид?
- Няма да се налага да напускаш. И двамата оставаме тук.
- Но ти каза, че се връщаш в родния си град...
- И да оставя момичето, което обичам тук?! Няма начин!

Няколко години по-късно:

Аз направих своя собствена компания, в която отново се занимавам с това, което обичам. Джъстин също има собствен бизнес и освен, че нещата в професионален план вървят повече от идеално, личният ни живот също е чудесен. Никога не съм предполагала, че човекът, с когото ще прекарам остатъка от живота си, винаги е бил до мен. Този, с който сме отраснали заедно, този, с когото сме учили заедно, този, когото най-малко очаквах, че ще направи всичко това, което направи през последните няколко години за мен. Така че, когато нещата стават уж на шега и уж за кратко, тогава се случват най-хубавите неща, които може би ще останат спомен завинаги!

КРАЙ!