Ягодоберачите пристигат от всички краища на страната. Настаняват се в караваните. Жените са от ляво,  мъжете от дясно. Бивше улично куче пази двора. То се казва Генчо и много прилича на Цезар, който доживя до дълбока старост. Лае през цялото време, а хората трябва да се надвикват, за да се разберат.

       По едно време те започват да сменят местата си за нощуване. Мъжете искат да са в една стая с жените си. Онзи, който отговаря за настаняването е свикнал с всичко това и вече не обръща внимание дори на рушветите, които слагат в джобовете му. Той отпуска на настаняването половин час- време, през което ще си затваря очите за всяко едно разместване. След това ягодоберачите  се успокояват.

     В караваните има пералня, телевизор и хладилник, пълен с  ягоди. Такова посрещане с десерт цели да докаже, че да се работи във ферма, произвеждаща подобен продукт е истинска гордост. Тези плодове почти не се развалят и по време на коледните празници ги използват за украса на елхата. „Пълни със сладост са“ това го пише върху опаковките. Да, това е истинска ферма за щастие, която задоволява и най-капризния вкус!

   Край фермата има елхова горичка и там дърветата са украсени с ягоди. Те се подменят периодично. Тази практика продължава през цялата година.

    Мила оставя за малко клетката, в която живее заека без име върху масичката пред караваната. Тя няма мъж. През следващите месеци ще живее с още две жени в една стая. Стаята не е голяма, но за сметка на това са заградили няколко квадрата зеленина, която наричат преден двор. Леглата са поставени така, че възглавниците леко се докосват.  И заекът мърмори, когато е гладен. Остава си единствения мъж наоколо.....

      Той много бързо реши, че размерът на заградения двор може да нарече своя свобода и маркираше тази територия.  Прекарваше по цели часове сред храстите. Пиеше вода от градинския маркуч и респектираше околните с външния си вид. Вятъра увеличаваше неговата пухкавост  разрошвайки го.

   За кратко време се сдоби с многобройни имена и от Мила зависеше кое точно да избере веднъж завинаги:

Пухчо

Зайко

Гошо

Пешо

Честър

    Веднъж, когато се прибираха от беритбата каза, че каквото и име да предложат няма да го нарича така. „Това е заек“, а не „Плюшена играчка“

       Твърдеше, че в някой култури заекът е на особена почит заради присъствието му в зодиака.

   По едно време никой не вярваше, че самотният албинос някога ще бъде кръстен.  

„Заек“-име чудно!