Загадка
Много години търсих отговор на един въпрос ”какво ми се случи тогава” и до ден днешен не го открих, но реших да споделя преживяното и ако някой реши, че има отговор, може да ми пише.
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След като гостите си заминаха, дойде време за сън. Помня, че дъщеря ми обожаваше вечерите, когато свекърва ми оставаше да преспи вкъщи и тя първа се настаняваше на дивана, като оставяше място за нея и мен викаше при тях, за да е по-весело, както казваше тя. Дъщеря ми обичаше да слуша приказки, разказвани от свекърва ми, за онова време, когато са имали много животни, за малките агънца, които с блеенето си огласяли големите овчарници, а когато играели по ливадите, росата проблясвала в малките копита, като търкулнати звездни сълзи, за кучетата вълкодави и за чановете, за мелодичния глас, с който всеки чан звънял, когато ги изкарвала на паша. За специално направената пръчка от нейния дядо, за това колко много обичала шарените козленца и така нататък. Такива приказки, на които дъщеря ми само задаваше въпроси и настоятелно молеше баба ù, да отговаря точно. Не помня до колко часа сме били будни и кога сме заспали, но по време на сън дъщеричката ми се стресна от нещо и преметна крачета над юргана. Понеже боледуваше често като малка, винаги бях неспокойна дали няма да се простуди и такива притеснения ме тормозеха дори и по време на сън. Когато се стресна и отметна юргана, аз се бях събудила вече и се опитвах да я приповдигна, за да я покрия. Хванах юргана и го придърпах почти до шийката ù, като се спуснах по-надолу, за да сме на една височина и да не влиза студен въздух през раменете ми. Разсънена окончателно, започнах да си припомням какви ли не неща и тъкмо се чудех как ще изкарам до сутринта... се случи това, на което още търся отговор.
На ръбчето на юргана, което докосваше брадичката ми, се появи невероятно красиво, голямо колкото яйце, синьо око с черни извити мигли и три бръчици в края. Усетих как отвори клепача и чух шум от отварянето. Гледаше ме толкова нежно, сякаш ме изпиваше, изсмукваше постепенно цялата ми енергия, докато се почувствах като върху облак. Беше дясно око. Толкова вълшебно красиво, че ме прикова към възглавницата и останах без дъх дълго време. Наблюдаваше ме, без да присвие клепачи. Разгледах го толкова внимателно, чак забелязах в ириса миниатюрни цветни точици. Опитах се да се притисна още надолу към възглавницата, но не успях. Имах чувството, че ме парализира. Не можех да откъсна очи от него. Не се уплаших, а само се вцепених от красотата, даже не помня дали съм си помислила нещо. Подейства ми като упойка. Не съм забелязала колко време ме гледаше, когато изведнъж започна да се смалява, смалява и стана малка точица, която и до днес някъде в периферното ми зрение се появява. Не винаги, но когато съм много притеснена за нещо, или имам непреодолим проблем, тази точица ми светне и аз знам, че ще се справя със ситуацията. След като се сви напълно и изчезна, съм заспала. Сутринта се събуждам с такова настроение, че даже свекърва ми се зарадва. От тогава изминаха много години, повече не се появи, рисувах го по тефтерите, разказвах за него на дъщеря ми, когато порасна. Тогава не посмях да го споделя с друг, освен със нея и съпруга ми. А той е лекар, когато му разказах за това, ми постави диагноза ”шизофрения”, но аз съм убедена, че това не беше от земен произход. Такава красота надали някъде има по земята. Сега от време на време ме пита как е окото, идва ли ми на гости, правим си шега, разбира се, но аз все още се надявам да открия отговора на тази загадка!
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти за споделеното, Миночка!
-
Поздравления и от мен!
-
поздравления за чудесно написания разказ!!!
-
и за мен е загадка, навярно красив сън... понякога сънищата
могат да бъдат по-истински от реалността..и аз си пазя
в съзнанието едно такова преживяване... поздрав
и прегръдка за теб.. -
Загадка си е от всякъде! Една поетеса ми беше споделила за нещо подобно, но нейното преживяване е продължило с години и е доста неприятно като усещане!
Поздравления Миночка! -
Много ми хареса, оригинален разказ,
сътворен много талантливо.
ПОЗДРАВИ!!! -
Поздрав!...
-
Почти всеки има такива преживявания,но не всеки има смелостта да ги сподели.
-
Прочетох много внимателно твоя разказ-предание, Миночка! Поздравявам те най-напред за перфектния начин, по който си съумяла да опишеш това автентично преживяване.
За мен няма съмнение, че се касае за сблъскване с необичаен феномен. Как ще наречем окото - извънземно, или другояче, е без значение. По-важното е, че то съществува и принадлежи на друга Реалност. Ти си попаднала на пресечницата между двете реалности - нашата и Другата и там си го видяла.
Аз съм имал подобно, макар и по-различно преживяване. Случи ми се в далечната 1986г. Тогава се занимавах интензивно с йога /на практика денонощно/. Бях постигнал голям напредък. Една нощ сънувах, че съм попаднал в онова място на вселената, където се генерира музиката. Чух я. Невероятна музика. Излъчваше се от всяка точка на пространството. Суперпозираше се и сякаш разтваряше душата ми като бучка захар в чаша гореща вода. Дадох си сметка, че и най-върховните постижения в човешката музика - тези на Бах, Моцарт, Бетховен, Шуберт, Шопен и др., звучат като подрънкване на тенекиени консервни кутии, върху асфалта, под напора на пристъпите на вятъра. Събудих се, но и до ден-днешен помня тази музика съвсем отчетливо. Ако бъде създаден апарат, който да "прослушва" човешката памет, ще могат да я чуят и всички останали хора и ще се убедят, че онова, което споделям е истина. Да, действително, през онази нощ, се бях озовал в онази зона на вселената, където се генерира музиката, управляваща световете. Това преживяване никога повече не се повтори.
Сърдечен поздрав от мен: Мисана -
А аз си мислех, че само на мен се случват такива неща! Страхотно е като преживяване, нали?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
