Загадката с играчката
Името ми е Ханна и това е моята история. Аз съм на девет години и с брат ми обичаме да играем на разследване на престъпления. Името на моят близнак е Джордж. Кръстиха ни така защото мама е американка и татко искаше да не сме с български имена. Да си призная , аз се радвам че не съм с българско име. Моето си ми харесва.
И така … Един ден с братчето ми си играем на престъпления и е време да си лягаме. Но какво да видя моята играчка Слончо я няма. Веднага ставам и говоря на брат си :
— Господин комисар имаме местопрестъпление.
— За какво говорите капитане ?
— Няма я моята играчка Слончо.
— Ужас.
— Да не изпадаме в паника. Трябва да решим местопрестъплението колкото се може по-бързо.
Първо : да намерим улики.
— Съгласен съм с вас капитане.
— Ами да се захващаме за работа.
Така двама полицаи се заемат със случая. След пет минути оглед Джордж ми казва :
— Имам улика. Дъвка - динен вкус , сдъвкана , първа от опаковката.
— Хм. Тази улика ни води към всекидневната.
Тъй като живеем в апартамент хола, кухнята и трапезарията са в една стая. Отидохме към всекидневната.
— Комисаре, вижте имаме още една улика. Ето го пакета с дъвки. Това ни отвежда право с стая на нашите.
— Възможно ли е те да са ти взели слона ?
— Всичко е възможно в този живот, комисаре.
Отидохме в спалнята. Родителите ни бяха излезли купон и останахме сами с близнака. Бе супер. В спалнята нямаше никакви улики.
— Нещо не връзва капитане. Не е толкова просто.
— А аз се сещам къде ми е слона. Ти крадец такъв. Как можа ? След всички тези години съвместна работа. Не мога да повярвам на очите си.
— Ама ти сериозно ли ?
Аз изкарах от бластерите и започнах да стрелям по Джордж. За жалост той имаше щит под ръка и се защити. Точно като той реши да отвърне на удара нашите се прибраха. Мама попита :
— Какво става тук, за бога? Каква е тази бъркотия? Тези бластири, тази кочина? Имате ли обяснение?
— Мамо слона ми го няма. Аз започнах да го търся като в местопрестъпление. И сега мисля че Джордж ми го е взел.
— Ама за какво говориш мило мое - попита татко - майка ти го сложи за пране , че трябваше да се изпере.
— Ай - казахме близнаците в един глас.
— Хайде , вече е време да си лягате. Много е късно.
Леко нощ съкровища мои
— Лека нощ мамо - рекохме аз и брат ми.
И така аз се научих че винаги може да се намери нещо само че трябва разбира се да мислиш. И ако не си намирате някоя дреха или играчка първо проверете в коша за пране.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филипа Попова Всички права запазени
