Закъсняла болка
Навън бе есен. Дъждовни капки се спускаха тихо в нощта. Едно момиче пишеше за свойта песен, наранено от измамите на любовта. В очите мъничка сълза блестеше, а сърчицето крехко потънало бе във тъга. И вятърът все тъй безмилостно свистеше, на фона на жестоката тъма. Момче бе взело детското сърце, ограбена стоеше в ъгъла самичка. И нож държеше в своите ръце,изгубила в живота си надеждата едничка! -"Ела убиецо ти черен в тази нощ,от живота ми тъй мрачен отърви ме! Излей над мене свойта мощ и в черната си мантия ти приюти ме!" Така отекваха словата и в нощта и кървави сълзи обливаха тъй нежното лице. Изгубена се луташе изсъхнала душа и спряло бе моминското сърце. Стон от тъмнината,дочу се шум от стъпала.Момче, държащо алено червена роза. В миг той спря се и сякаш за секунда онемя.Видя пред него колко е съдбата грозна. С една ръка пробола се жестоко, а в другата - извехтяло листче стиска. Момчето усети в себе си дълбоко, колко бе постъпката му низка. И вече беше късно да търси в себе си вина, момичето лежеше бездиханно. На листчето "Обичам те!", а после - само тишина.И розата бе вече безуханна. Сълза и после втора,но всичките безмислени сега. Не беше той преди опора, за единствената във живота си жена!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мони Всички права запазени
Добре дошла в голямото семейство на хората на изкуството