Закъсняла среща
Странно нещо е човекът. Понякога една едничка дума, жест или дребна история може да го промени до неузнаваемост. Да го върне в измамния свят на спомените, да открие пред него път широк, безкраен, за да мине мечтата му. Ето някакъв обикновен случай в парка. Обърна всичко в мен.
На пейката бяха седнали двама влюбени, забравили за хората покрай тях, така силно се прегръщаха и толкова нежно си говореха, че ме върнаха много назад във времето, когато приятелката ми Ирина и Данчо, бяха двойка и се обичаха по същия начин.
Бяха толкова влюбени и предани един на друг, че вселената потъваше в тишина, когато се отронваше от гърдите им въздишка. Слънцето още по силно препичаше, когато се целуваха, тук в парка пред избуялата жълта иглика. Шумът на реката монотонно се вливаше във вените им и ускоряваше пулса на сърцата им. Ято гълъби се гушеше в краката им , когато прегърнати оставаха с часове. Любовта ги беше обсебила, за тях не съществуваше друго, освен самата любов.
Дълго време ги виждах, все така щастливи и отдадени един на друг. Ожениха се. Животът им започна с хубава сватба, много приятели и обич от страна на родителите им. Изглежда животът беше поднесъл на тепсия, всичко от което имаха нужда.
Имаше обаче един проблем, който застана между тях. Решиха да си имат дете. Бяха стигнали онази възраст, когато и на двамата , много , много им се искаше. Но след много опити и сложни процедури, се оказа, че Данчо не може да има дете и лекарите ги посъветваха, да си осиновят. Сякаш целият свят се срути изведнъж върху него, изчезна усмивката от лицето му. Гледаше толкова мрачно и тъжно. Обвиняваше съдбата за своето състояние и сякаш се счупи на две. За разлика от него, Ирина се вкопчи в идеята , да си осиновят дете.
Внезапно се промени и сякаш разцъфна за нов живот. Но Данчо, почувствал се обиден от съдбата, не желаеше да осиновят дете. Затвори се в себе си и всички опити на Ирина, да го успокои, бяха напразни. Дните се нижеха сиви и безлични. Между тях се загнезди тишината и превърна нощите в пустиня. Една сутрин Данчо се събужда осеян от мисълта, да напусне Ирина и да замине в чужбина. Направи го. Остави бележка с една дима – „сбогом“.
Останала сама, изиграна от човека, когото обичаше толкова силно, Ирина се почувства много слаба. Животът и се превърна в сива върволица от дни, косите и постепенно се прошарваха и в този момент, когато беше най- измъчена и съсипана , се появи той- Емилиян.
Срещнах го в парка, малко поприведен от раницата на гърба му. Видя ме и толкова силно ме прегърна, не бяхме се виждали от ученическите ни години. Покани ме да седна до него и започна да ми разказва, как още обича Ирина. Как тя била неговата ученическа любов, която прераснала в силна обич, че и до този момент, той не бил обвързан с друга. Обичал я е от разстояние, както се изрази той. Следил животът им от далече, без да се показва и да навреди на връзката им. Годините си минаваха, но аз все се надявах, че с Ирина някога ще се съберем. Та съм дошъл да си опитам късмета, смеейки се ми каза той. Пожелах му наистина голям късмет и се разделихме.
Започнаха да се виждат и малко по малко, между тях се случи нещо хубаво.
Пак я видях с грейнало от щастие лице. Сякаш животът беше заличил и най - малката бръчка по лицето й. Косата си вдигнала небрежно назад, откриваше бялата и шия, където проблесна златно колие със сърчице. В зениците и се сливаха лъчите на слънцето и очертаваха прекрасен ореол. Беше забременяла и животът й придобил съвсем друг смисъл. Емилиян не се отделяше от нея и чакаха с нетърпение мигът на раждането. И този миг дойде с най хубавата музика в света – детския плач. Момиченце се роди и го кръстиха Надежда.
Годините се нижеха бързо, изпълнени с много обич и топлина. Надежда растеше, здраво и хубаво дете. От щастие преливаха очите на Ирина, сякаш вече нищо не искаше от живота си. Загледана в очите на дългоочакваната си рожба, тя преливаше от щастие и благодарност. Някогашното симпатично момиче, със святкащи от здраве очи, което бодваше мъжките погледи, се беше превърнало в спокойна и любяща майка и съпруга. Топлината на семейството, изпълваше с живот нейните черти.
Слънцето надничаше над окъсаните завеси , огряваше заченатите поля, изтръгваше натрупаните въздишки. Така беше и с нейното настроение. Почувствала близостта на семейното огнище. ..
По алеята в парка, Ирина вървеше, хванала за ръка детето си, бавно престъпваше от крак на крак. Сякаш чакаше някого, личеше и по напрежението, което минаваше по тялото и. И изведнъж, Данчо! С прошарени от времето коси, се приближи до тях и протегна ръце да ги прегърне. Ирина не се възпротиви. Това щеше да е последното, което можеше да направи за него. Седнаха на пейката и той я поздрави за Надежда. Попита я, как така се е влюбила в Емилиян, нали него беше обичала винаги.
Тя го погледна в очите и каза, че животът е само един, за да го превърна в безкраен експеримент. Както другите хора и аз имам право на избор. Що се отнася до теб, ти си прочетен роман. Престани да се храниш с илюзии…
Слънцето бавно преваляше зад високите кипариси. Данчо, загледан в походката на Ирина , избърса внезапно бликналата горчива сълза…
Това е човекът. Той може да устои на най- страховитите бури и да бъде удавен в капка вода. Понякога е възможно, всичко да се обърне с главата надолу, да се обърка, взриви, разпилее. Но спомените остават завинаги. При най- малката нужда, те са готови, да ни обгърнат , да погалят сърцето, да разцъфнат в очите…
Самолетът набра скорост, разби облаците и отнесе със себе си историята за един живот!
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мини, честито и на теб!
Поздравления!
Пожелавам ти много вдъхновение и леко перо! -
И на теб поздрави за третото място. Все пак и Олимпийските медали са злато, сребро и бронз, но и участието е важно.
-
Благодаря на всички, които подкрепихте разказа. Бъдете здрави и все така вдъхновени!
-
Иван, благодаря ти за коментара и за поставяне на разказа в любими. Винаги ме радва твоето мнение защото си прям и честен човек. Бъди здрав!
-
Миночка, благодаря ти за хубавите разкази, които си написала! Странно нещо е животът, за едни е радост, а за други носи нещастие! Колко хубаво би било щастието да бъде истинско и на никого да не носи разочарование! Човек не бива да допуска думи, които нараняват друг човек. Последствията са непредсказуеми! Успех на конкурса!
-
Дочка, благодаря ти че постави разказа в любими. Трогна ме!
-
Таня, благодаря ти че коментира разказа. Зарадва ме много.
-
Миночка, поздравления!!! Интересна житейска история!!!
-
Благодаря ти, Катя! Бъди здрава и вдъхновена!
-
Пишеш увлекателно проза. Трябва по-често да го правиш.
Успех! -
Дочка, благодаря ти, че прочете и коментира разказа. Зарадва ме много. Бъди все така вдъхновена!
-
"Това е човекът. Той може да устои на най- страховитите бури и да бъде удавен в капка вода."
Точно! Успех и от мен! -
Ангел, благодаря ти че постави разказа в любими и го подкрепи с глас. Пожелавам ти здраве и вдъхновение!
-
Действителност разказана вълшебно от теб!Глас даден!
-
Галя, благодаря ти че постави разказа в любими. Хубав ден ти желая!
-
Дани, благодаря ти че подкрепи с глас разказа и ми остави такъв хубав коментар. Лек и спокоен ден ти пожелавам!
-
Благодаря ти, Сенилга, жива и здрава бъди. Изпълвай живота си със сбъднати мечти!
-
Поздравления за хубавия разказ, Мини! Хареса ми и давам глас за него и за силната Ирина!
-
Много добре написана история за добрата съдба!
-
Благодаря ти,мила Злати.За хубавия коментар и за подкрепата, която даваш за разказа. Спокойна вечер ти желая!
-
Давам глас за Ирина, за жените, които не се огъват дори пред начертаното от съдбата и го променят.
Успех, Мини! -
Младен, безкрайно съм ти благодарна,за поставяне на разказа в любими,за хубавия коментар и за подкрепата ти с гласа си. Бъди щастлив.Спокойна вечер!
-
Давам глас за този много хубав твой разказ, Миночка. Разказ взет от самата действителност. Има обречени връзки, колкото и перспективни да изглеждат първоначално. Като тази на Данчо и Ирина. А после идва вторият шанс и своеобразен хепиенд за единия.
-
Безкрайно много ти благодаря, за подкрепата и хубавия коментар,Тони. Зарадва ме и поставянето на разказа в любими. Бъди здрава и спокойна!
-
Животът така е устроен, че всеки има втори шанс. Радвам се за щастието на Ирина. Харесва ми разказа, Мини.
Давам глас и успех! -
Ким, благодаря ти, за коментара и за темата, която си избрала, Хареса ми!
-
Благодаря ти, Петър, за хубавия коментар и, за подкрепата която даваш за стиха! Зарадва ме!
-
История, която вплита в себе си няколко срещи. Беше ми интересно да чета! Успех, Миночка! 🌹✌
-
Миночка поздравления за хубавото разказче. Давам глас и ти пожелавам успех в конкурса. А сега за любовта, наистина понякога не знаем как да я съхраним, прелитат нотки на съжаление, или махаме с ръка, и добре, че така се е случило.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бъдете все така вдъхновени.