Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
1.09.2009 г., 19:22 ч.

Закъснялото писмо 

  Проза » Разкази
800 0 15
3 мин за четене

Там някъде из равната Дунавска равнина, на границата на една широка река - Дунав и отсечена вдатка в румънския бряг, се намира един красив, стар европейски град. Красив с широките булеварди и големи жилищни блокове, със засмените лица на минувачите. Наред из града се виждат и стари красиви постройки в европейски стил. Това е останало в града, като спомен от бурна търго-

вия. Много чужденци са посещавали града. В този град е много красиво, когато е пролет, и през есента, която с жълтите си листа простира своя златен килим, кога-

то в града пристигнат учениците, за да изпълнят класните стаи със смях и глъч.

Именно в такава есен пристигна едно момиче, да учи за първа година в един от техникумите. На село - е била отлична ученичка и спортистка. Името ù е малко странно - Десислава, име от епохата на древни царе и крале.

Тя също беше красива. С бяло лице, изписани вежди и дълга хубава черна коса.Тя ходеше винаги простичко, но с вкус подбрано облекло. Не само момчетата от техникума, но и цивилни младежи от разходките се вглеждаха в нея, но тя на никой не обръщаше внимание. Зае се сериозно със спорта. Всеки ден ходеше на тренировки в спортната зала и постигна добри резултати. Всичко щеше да върви така, но един ден се случи това, което промени живота ù, и наруши неговото спокойствие и ритъм. Тя играеше на шведската стена. Треньорът още го нямаше и тя реши да не бездействува. Залата беше пълна с младежи и девойки, които идваха да тренират. Десислава стигаше вече последните прегради, когато една от ръцете ù се плъзна и тя политна надолу. От ужас затвори очи. Височината беше доста голяма, а отдолу стърчаха обърнати колела. Десислава за миг осъзна, че я чака смърт и дори не успя да опита да се захване за стената, но... какво е това? Тя пада в ръцете на някой, а после съвсем леко от инерцията пада на пода. Когато се осмелява да отвори очи, Десислава вижда до себе си едно красиво момче. Тя го познава по физиономия. Това е четвъртокурсникът Огнимир, към който се стремят всички момичета. Огнимир е републикански шампион по вдигане на тежести. Тя знае, че си е от тоя град, но никога не са говорили. А сега Оги стоеше над нея с широко отворени очи.

- Нали... Нищо Ви няма. Аз щом видях, дотичах. Мисля, че на време?

- Не, нищо ми няма. Благодаря Ви много и не казвайте нищо на треньора.

Той мълчаливо се съгласи с кимване на глава. Тя чак сега усети, че още лежи. Смутено седна и се оправи, след което се отдалечи. Тренировката започна и Десислава беше съвсем спокойна, като че ли нищо не беше се случило. Но през цялото време усещаше, че някой я гледа. Тоя път тя игра толкова точно, че треньорът се зачуди. Привечер, когато излизаше от съблекалнята, Деси видя пред вратата Оги да я чака. В първия момент тя се посмути, но все пак тръгна уверено. Когато минаваше по край него, той я хвана за ръка и съвсем тихо ù каза:

- Десислава, ако не смятате това за нахалство... аз искам да Ви изпратя.

За пръв път той произнесе нейното име и искаше от нея разрешение съвсем по хлапашки за това, което жадуваха много момичета. Деси се изчерви, но все пак каза със спокоен глас:

- Както искате! Да вървим!

Те се сляха с шумната върволица хора и сякаш изчезнаха между тях. През целия път тяхната тема беше училището, спорта и другарите. Когато тя се спъна от един камък, той леко я хвана за лакътя и не я пусна до квартирата, сякаш беше забравил за това. А тя чувстваше неговата топла ръка и тая топлина я изгаряше цялата. После цялата нощ Десислава не заспа. Чак на сутринта тя разбра, че е започнала да обича и това я разтревожи много. Стана и отиде на училище уморена, недоспала, но с някаква лекота в гърдите. Голямото междучасие тя срещна Огнимир в двора на училището. Оги се спря пред нея и я поздрави. После седнаха на една от пейките и той ù каза, че ще я чака след часовете. Другите часове за нея минаха като сън. По-рано тя излизаше последна, а сега излезе първа. Видя го да я чака засмян долу на портала. Те тръгнаха след потока от ученици, усмихващи се, което беше противоположно на сивото, смрачено време. И за никой не беше трудно да узнае какво става между тях. А те самите не знаеха, че от този ден започват една честна, истинска дружба.

 

1987г                                                                                                         следва

© Сириус Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??