25.02.2010 г., 21:41

Залез с дъх на лято

1.6K 0 0

 

 

 

 

Понякога единственият начин да забравя е да погледна назад.

Понякога единственото нещо, което ме задържа до човека, когото обичам, е болката, която ми причинява.

 

А лятото пада като грим върху страните ми с цвят от лайка покрити. Смъртно ранена от желание, все още тая розови надежди за новия ден. Когато всичко грейва с твоята усмивка. Когато сълзи, примесени с летните ухания на мента, потеглят към крехкото спасение.

А колко пъти те бях чакала, скрита в булото на поредната самотна нощ, чакаща сякаш мъртвите откраднати минути нежност?

 

Не искам вече да съм момичето с тъжните очи, което всички съжаляват.

Не искам да съм капката, преляла чашата на нечие страдание.

Не искам и да съм облакът, помрачил щастието на срамежливия синчец.

 

Искам да живея, сякаш утрешното слънце няма да изгрее.

Искам да живея в името на бъдещия залез!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...