Залогът

 Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.

— Здравей! – чу се приятен женски глас.

Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.

— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.

— Какво да направя? Наистина не се сещам!.

— Стив! Казах, че не ми харесва тона ти.

— Виждали ли сме се? — попита той отново.

— Само веднъж! Беше отдавна...

— Сигурна ли сте?

— Предположих, че не си ме забравил, а се оказва друго

— Ами…

— Направо е ужасно. Май по-добре е да затварям?!

— Вече е късно да спреш. Събуди любопитството ми.

— Въпросът ми е кога и къде сме се срещали? Тя замълча, а той зачака в отсрещната слушалка. Беше толкова странно и пленително, че трябваше да признае, че в тази жена имаше нещо загадъчно. Нещо великолепно, почти величествено, а колко висока беше тя. Далеч по-висока ли е от него. Стив вече караше петдесет, но още имаше комплекси с ръста си. Тези ужасни негови 170 сантиметра го унищожаваха пред женското съсловие. Вече рядко имаше ниски жени, по-скоро съществуваха едри, които поради дебелината си изглеждаха ниски или огромни.

— Бях те поканила на партия бридж, където заложихме прилични суми – откъсна го от мислите му изведнъж тя.

— О, Боже, ти си Дона! – изведнъж се сети той за жената от интернет, с която играеха карти от време на време онлайн.
 — Ами, разбира се, аз… – измънка тя.

— Не се сетих веднага. Извини ме!

—Трябва да ти кажа, че единствения път, когато бяхме заедно, ми се стори, че е съвършено. И аз не се представих,извини ме!

— Дона, хайде да се видим!

— Слушаѝ, не се обадих, за да ... — започна да говори тя и тръшна слушалката.

Боже, сигурно е останала без пари и иска да изиграем една партия покер за скромна сума – помисли си тоѝ.Набра обратно телефона и зачака.

— Сигурен съм, че си права Дона, но честна дума, изобщо не разбирах какво искаше да ми кажеш…

— Колко пъти ще ти го повтарям, че да можеш да разбереш. За една сносна игра трябва да пренебрегнат личните чувства. До гуша ми е дошло да играя със сексуални маниаци.

Стив подскочи като ужилен от изненада.

— Значи, аз съм в категорията „сексуален маниак”?

— Стив?

— Дона?

— Защо, за Бога, винаги спориш с мен? Прекрасно знаеш, че телата ни си допаднаха, но…

— Наистина, излишно се тревожиш. В края на краищата те изглеждаха добре едно до друго.

— Стив, не се превземаѝ.

— Добре, ще дойда сега при теб! Тръгна по чехли нали трябваше само да пресече улицата. Не беше нужно да се облича кой знае как. Когато влезе вдома ѝ, го посрещна суровият ѝ поглед и това го накара да се почувства неловко. Огледа се. Къщата на Дона беше красива. Едно уютно местенце, пълно с много топлина и приветливост. Колко е спокойно тук, при нея! А тя самата нямаше такава способност да успокоява.

— Стив! — извика тя. — Ела тук!

— Къде тук?

— Току-що ми хрумна идеята да играем във всекидневната. Дона отвори вратата към въпросната стая и се приближи до дивана, на който захвърли халата си. После се обърна към него, беше останала по една ефирна къса нощничка.

— Чакай! — каза тоѝ. — Нали щяхме да не смесваме чувствата с играта?

— Много е горещо, мислех, че няма да имаш нищо против. Пък и нали си ме виждал така?

— Добре, стой си така. Ти си домакинята – ти решаваш как да посрещаш госта си.

— Разсъблечи се малко и ти!

— И аз ли?

— Хайде! Махни поне ризата. Остани по панталони....

— И какво? Дона се усмихна, когато той остана гол до кръста. Взе тестето карти и го подкани да седне срещу нея. Стив остана с впечатлението, че се кани да каже нещо шокиращо. Не се излъга.

— Какъв е залогът? Стив се сепна, беше забравил да вземе пари. В джоба си имаше само една двайсет доларова банкнота.

— Виж какво, Памела, един момент…— Виж, аз забравих да взема пари. В джоба си имам само дребни. Тя почти се беше надигнала от дивана, лицето ѝ беше бледо от внезапно обзелото го безразсъдство.

—Какво ще заложиш тогава?

— Какво искаш да направя?
 — Как, ами то е очевидно. Не се ли сещаш?

— Не, не мога!

— Добре. Нека всеки от нас напише залога си и го сложи в тази кутия и Дона посочи кутията на масата. След това му подаде лист и химикал. Стив се подсмихна, но бързо написа нещо на листчето. Сгъна го и пъхна вътре. Дона още мислеше и хапеше химикала. После се наведе и написа „3....”. Останалото съдържание не видя. Тя почна да раздава картите. Тя загуби първата игра,загуби след това и втората, третата, четвъртата.

— Спираме! Ти загуби. Какъв е залогът ти?

— Виж!Той отвори кутията и взе листчето ѝ. Там пишеше – „3-на порция секс”. Веднага вдигна поглед към нея. Подиграваше ли му се?

— Само трябва да си свалим дрехите...

—Признавам, че очаквах нещо такова! – усмихна ѝ се тоѝ.

— Ей! — извика тя.

— Не!

— Защо?

— Защото ще излезе, че е най-отвратителният номер,който някога съм правила.

— Разбира се, не говориш сериозно.

— Сериозно говоря. Загубих, но не трябваше да пиша това. Толкова бях сигурна в успеха си.

— Интересно какво беше заложил ти?

—20 долара срещу една твоя целувка!Тя свали краката си от дивана и седна много близко до него.

— На какъв, за бога, се правиш?

— Не вярвам да е чак толкова трудно да разбереш.

— Знам, че искаш да ме целуваш, но защо чрез пари?
 — Никога не бих те купил. Не мога!

— О, моля те! От къде на къде реши, че си толкова безобиден?

— Никога не съм си купувал жена!

— Добре, тогава защо го каза? — възкликна тя и насочи лицето си към неговото. Допря буза в неговата и зачака. Всичко стана толкова неочаквано и бързо, че на Стив му секна дъха.

— То... аз съм пълен глупак!

— Не се дръж като объркан тийнейджър. Какво ти е?

— Наистина мисля, че залогът ми е смешен в сравнение с твоя.

— Чуй! Аз самата съм също смешна. Скучах и измислих всичко това — по свой начин каза тя.

—И точно затова се разбираме.

— За пръв път да сме на едно мнение.

— Престани да говориш...

— Разбираш ли? — каза тя. Ако ти наистина започнеш да ме обичаш, аз няма да ти противореча.

— Не те чувам...

— Стив, аз...

— Ти... Бавно я хвана за кръста и притисна към себе си. Вдигна я на ръце.

— В коя стая да те нося?

— В голямата спалня с червените пердета!

— Предполагам, че е… От този миг нататък тя не пророни нито дума. Просто се остави в ръцете му, като че ли беше чакала всяко негово движение с години. Стив изкачи бавно стъпалата и влезе в стаята,  ръце Дона. Огромното легло с атлазена червена кувертюра беше идеално място за любов. Червените завеси мамещо се раздуваха от вятъра и трепереха. Постави я върху спалнята и плъзна ръце веднага под нощницата ѝ. После здраво стисна напращелите ѝ гърди. Краката ѝ, които бяха стегнати, се отпуснаха и се обвиха около него. Намести между тях и заби глава в нея. Всичко това, разбира се, ѝ доставяше страшно голямо удоволствие.