Запечатана в албума случка

Веднъж се разхождах в планината. Която се намираше на няколко километра от нашето малко градче. Аз обичах много да ходя там. Обичах красивите и гледки, с които даряваше всеки един свой гост. И както много пъти досега се разхождах с един приятел, а именно - моя стар леко счупен, но много обичан фотоапарат. Този път обаче, докато си щраках любителските снимки ми се случи нещо, което не знам дали беше сън, кошмар, или забавна реалност, но определено никога няма да го забравя. Дам. Доста притеснително, но поне си умрях от смях. 
Предишния ден беше труден за мен, но онзи ми оправи настроението и за пореден път ми доказа, че съм луда...

Та, пак се разплямпах. Докъде бях стигнала? Ей, че голяма забравана съм. Ух, от вихъра отнесена. Както често ми казва вуйчо. Ама за какво пак говоря?? Боже! Боже. Добре. Така....Хахаха! Дайте ми минута.

И отново съм тук. Тогава в един момент чух много странен звук. Приличаше на ехо от вода. Но беше по - мистериозен. И триста дяволи - нямах представа какъв е и откъде идва?! А Слава Богу спря. Ааа, не! Отново почна. Помощ. Страх ме е...Нещо ме стискаше в сърцето и в цялото тяло?!

Само за протокола: Намирах се в планината, но това не пречеше на времото да отмерва 40 градуса. И да е такава жега. Мор. Задух. Ужас! Аз в планината или в пустинята се намирах. Може би затова чух водата от оазиса. ... И го видях. Ама кълна ви се. Видях извора. И си помислих - вода най накрая, беше време, ааа как ще се разхладя. Виждам светлинка свежест в тунела от задух.

Но изведнъж нещо ме накара да се обърна в обратната посока. И познайте какво стана?! Озовах се лице в лице със една сладка, симпатична и кафява като шоколад крава. В първия момент си помислих. Аааа! Къкъв кеф! Вода и шоколад във планина - пустиня...Беше сбъдната мечта. Докато не осъзнах, че нещо съмнително се чувстваше много добре от долу ми. Вода в тревата. Под моите крака...А може би и все пак не беше точно вода...

Ох, ще припадна. Кръвното ми падна. И захарта също. Къде ми е шоколада, по дяволите???! Кой ми го скри...????!

Послепис: А, да забравих. Скрих го отгоре на шкафа. Където няма да го стигна по очевидни и ниски причини, защото преди урок по пеене...шоколад не ми се полага... :( :) И да не сте посмяли да си правите шеги с височината ми! За това само аз мога да се иронизирам! Какъв ви е проблема бе, хора? Метър петдесет. Метър и петдесет минавам спокойно. Къде се дянаха сега пък обувките ми?? Платформи, къде сте?! Добре де. Ще сложа кецовете...