Запетайката
Няма... Няма... Няма... Ще заспя!!! Един Клонарекс, две чаши уиски и нищо... Облещен съм, като бухал...
Сетих се! Лаптопът! Взех го, отворих и... Вече ме унася... Затварям очи и полека, лека...
Бяло. Всичко е бяло, като огромно, снежно поле. Бледи сини линии.
Аууу!!! Някой ме убоде!!! Петата ми изгаря от болка.
Извръщам глава. Зад мен няма никой. Опитвам да се завъртя.
- Идиот! Ще ме смачкаш!
- Къде си? Кой си?!
- Погледни надолу, Канибал проклет!
Виждам една малка запетайка в пълно бойно снаряжение със стърчаща опашка.
- Ти коя си?!
- Войн от седма кохорта на Легиона.
- Кой легион?
- Легионът на Обидените запетайки.
- И такъв ли има?!
Чувам в далечината маршова песен.
Раз, два... Раз, два...
Ний се готвим за война.
Три, четири... три, четири...
За граматика горим...
Дълга черна нишка от запетайки се носи по бялото поле и всички са в боен ред със щръкнали опашчици.
- Ало, запетайката войн! Всички от твоя легион ли са?
- Да и са обидени!
- Не думай... За какво?
- Не сме зачетени с подобаващо внимание.
Наведох се и вдигнах знакът войн.
- Помооощ!!! Задушава ме!!! Иска всички да ни задуши... Да ни удушиии!!!
Веднага я хвърлих на земята.
- Защо крещиш така!?
- Щото ме душиш!!!
- Кога?!
- Ей сега, като се опита да ме сложиш, където не ми е мястото. Ние си знаем местата и никой не трябва да ни пипа!
- Е, хубаво де, няма да те пипам!
- Ама ме пипна и сега нашият Легион ще те нападне.
Наистина към мен препускаше гъста редица от запетайки. Всички насочили опашчици към мен.
Вече ставаше лошооо...
Дрън... Имате съобщение... Запетайка ви последва...
Дрън... Запетайка ви сложи в Любими...
Дрън... Запетайка коментира...
Дрън... Имате лично съобщение от Запетайка...
Добре, че дрънна и се събудих, какво щях да правя на белия лист с толкова запетайки?!?! :)
Бях пропуснал,,, няколко запетайки!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
