Няма... Няма... Няма... Ще заспя!!! Един Клонарекс, две чаши уиски и нищо... Облещен съм, като бухал...
Сетих се! Лаптопът! Взех го, отворих и... Вече ме унася... Затварям очи и полека, лека...
Бяло. Всичко е бяло, като огромно, снежно поле. Бледи сини линии.
Аууу!!! Някой ме убоде!!! Петата ми изгаря от болка.
Извръщам глава. Зад мен няма никой. Опитвам да се завъртя.
- Идиот! Ще ме смачкаш!
- Къде си? Кой си?!
- Погледни надолу, Канибал проклет!
Виждам една малка запетайка в пълно бойно снаряжение със стърчаща опашка.
- Ти коя си?!
- Войн от седма кохорта на Легиона.
- Кой легион? ...