Записки от Синята луна

Записки от Синята луна   Синята луна е едно от тези неща-планета,спътник, звезда, комета, астероид или нещо друго. Тя е паралелна на Земята, но и идва от самото и ядро. На Синята луна животът не е естествен, а свръхестествен,физиката е метафизика, а химията-алхимия. На Синята луна живее Великият дух.  При него се стига само с помощта на свещен човек и само по времето на втората луна в месеца или тринайстото пълнолуние.Любопитна съм и тръгвам на път.   Скитайки се, най-накрая намирам точния човек-Търсещия видения-шаман от племето лакота.  Приближавам се в опит да подхвана разговор, но той ме изпреварва: - Имаш ли име? -Да, казвам-Марта. -Не, за истинско име питам. -Амии...не знам.- Откровена съм аз. -Дойде при мен, за да те заведа на Синята луна при Великия дух, нали?- Поглежда ме Търсещият -Да, така мисля-и започвам да се поизпотявам от притеснение. -Пред Великия дух не можеш да застанеш безименна. Ти си уашичу-бяла жена.  Трябва да помоля духовете да ми дадат име за теб.   Казвайки това, Търсещият видения  подхвана свещена песен и я заповтаря отново и отново. Знаех, че сега е моментът в който преминава от свят в свят. По едно време  притихна и усетих, че духовете  са се отзовали. -При мен е Духът на орела и има да ти каже нещо.- Съобщи ми Търсещият-  На върха на планината е закачен облак, а на него е закачено сърцето ти. Оставяй се да ти бъде леко.  -Да,-сбърчвам вежди - а нали дойде да ми дадеш име. - Дойдох, -казва Духът на орела -нося го на крилете си от самото ти раждане. Ето, давам ти го- ти си Родената от орехова черупка. - Хм...  Родената от орехова черупка..  Ще трябва да свикна ... Искам да те питам още едно последно нещо. Как ще стигна при  Великия дух на Синята луна,? - Ти вече си стигнала. Не хората живеят на Синята луна, а тя живее в тях