Записки за съзнание
Понякога оприличавам пейките на класни стаи, в които от време на време влизаме, без да сме включени в програмата, за да научим някой урок - ей-така-безвъзмездно.
Седнахме на случайната пейка с един приятел в обедната почивка. Говореше предимно той. Аз слушах малко разсеяно и разглеждах хората наоколо. Нищейки злободневието, в един момент темата му придоби някакси по-специален отенък. Той се развълнува.
Вятърът въздъхна и отнесе ято есенни листа нанякъде. Едно листо падна в ръцете ми. Хванах го внимателно за дръжчицата и го заоглеждах. Грозно-ръждиви петна, издъхващо-зелено и мъртво-рехаво по краищата. Изпитах някакво стрaнно съчувствие към листото. Искаше ми се да направя нещо за него, да се погрижа някак си. Думите на приятеля ми отвлякоха посоката на мислите. Говореше за Божията любов и грижа. Пуснах листото и вятърът си го взе. Бях отнел две минути от битието на едно листо, за което имаше Кой да се грижи. Почувствах се виновен. Дано успее да догони съдбата си...
© Георги Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ти много добре знаеш (Вян) Гог(о) и недей да си мислиш за двете минути на листото, а за другите 20!...!...
-
миг в цветове
никому нищо отнето не е
дарено е Време -
За какво говориш Ангеле? Да не ти трепти монитора или виното е твърде "мераклийско"?...
... -
На някъде се пише слято - нанякъде, а къде е тиренцето между издъхващо и зелено, а? Зяпна по листото, което вървеше тихо и почтено по пътя си. Не те ли беше срам, блуднико, да се заглеждаш по рано остарели момичета. Ами ако така им се е стекъл животът? Защо не обърна внимание на приятеля си? !!!!!!!!!!
-
... а листото искаше да сравни Човешката с Божията грижа...
В зеленото училище на Живота материята е подвластна на Времето - отнетото време е равностойно на времето, което листото ти е отнело...! -
И аз обичам като стоя в градската градина на пейките просто да наблюдавам хората, хубаво ми е. А и виж какви интересни мисли поражда дълбокият поглед към света около нас.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А нехайните ученици не искат безвъздмезните уроци...
Съдбата гони, гони! Ние или тя?