Записки за съзнание
Понякога оприличавам пейките на класни стаи, в които от време на време влизаме, без да сме включени в програмата, за да научим някой урок - ей-така-безвъзмездно.
Седнахме на случайната пейка с един приятел в обедната почивка. Говореше предимно той. Аз слушах малко разсеяно и разглеждах хората наоколо. Нищейки злободневието, в един момент темата му придоби някакси по-специален отенък. Той се развълнува.
Вятърът въздъхна и отнесе ято есенни листа нанякъде. Едно листо падна в ръцете ми. Хванах го внимателно за дръжчицата и го заоглеждах. Грозно-ръждиви петна, издъхващо-зелено и мъртво-рехаво по краищата. Изпитах някакво стрaнно съчувствие към листото. Искаше ми се да направя нещо за него, да се погрижа някак си. Думите на приятеля ми отвлякоха посоката на мислите. Говореше за Божията любов и грижа. Пуснах листото и вятърът си го взе. Бях отнел две минути от битието на едно листо, за което имаше Кой да се грижи. Почувствах се виновен. Дано успее да догони съдбата си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
...