3.
- Отива в Ада?
- По-зле… Става вещица…
- Марийчето?
- Е, още не го знае, но е готова. Щом е подмината от любовта, какво й остава…
- Ама хората наоколо… А нали има внучка, значи е омъжена…
Дяволът се подсмихна.
- Иване, прави разлика между състоянията на душата. На едно място са, но твърде различни - любов, омраза, равнодушие… Крачка и…
- И това в един човек?
- В жената. В теб, Иване, са били влюбени много жени. От Марийчето в детската градина до госпожица Венкова…
Иван смръщи чело.
- Не се сещам за подобна. Кога съм я познавал?
Дяволът се засмя и метна крак върху крак.
- Вчера, Иване, вчера…
Мъжът се замисли. Я, вярно, че вчера шефът доведе в техния отдел някаква новоназначена. Не й обърнаха много внимание – при всяка смяна на властта се появяваше нов офисен планктон, минаваше известно време, повечето застопоряваха в отдела, част ги издигаха – значи имаха добри асансьори, част изчезваха – сигурно минали в друга партия или намерили по-сигурно място. А вчера… Трийсетинагодишна, с вид на професионална стара мома, очиилата, с леко крив преден зъб. Ръкува се с него, той излъга колко му е приятно и веднага я забрави…
- Ама аз…
- Не, Иване, ти не участваш. Мъжете си въобразявате, че участвате в житейската борба на половете. Вие сте плячката. Плячка, която не разбира, че участието й се свежда до миманс. Перите се, въртите физиономии, надувате мускули и си въобразявате, че привличате нечие внимание. А
изборът е бърз, мигновен. Като в оная страшна книга – Библията. Видени, преценени, оценени…
- Но тази жена…
- Тя вече те е избрала. Ти имаш два изхода. Най-честият – предаваш се, изживявайки се като победител. Или опитваш съпротива – превръщайкижената във вещица…
- Вещици… няма? Кой век сме?
- Вещица не е физическо състояние. Не са магии, мантри, билки, огньове и танци. Вещицата е състояние. Всяка жена, отблъсната от избраника си, се превръща в такава. Някои – в цяло стадо вещици в една бивша душа…
- Но нали се омъжват, деца гледат…
- Толкова по-зле за тоя, който става козел опущения и поема греховете на отхвърлилите я мъже… Помниш ли какво ти каза старият игумен преди години? Разговаря с него във влака, но не слушаше, а зяпаше задничето на момичето в коридора… Каза ти: „Не може тая работа в оная и душата в Рая…“
Иван се сети как предния ден жена му го обвини, че прекалява с лютото, а той имаше даже язва и нямаше как да хапне дори залче люто. Но, естествено, премълча и не се опита да я поправи. А ето защо се сетила… Вещица… Малко жени са като Ванчето. Беше му състудентка, некрасива, макар и не грозн. Избра него за първи мъж. Иван се жертва, после научи, че Ванчето три пъти минала през тая процедура успешно с петима балами. И като разперила крила и крака… Поне това добро беше сторил, една вещица по-малко…
А за жена си… Имаше вече опит, приемаше всичко казано от нея и оцеляваше. Добре, че не пробва да я поправи, щото тогава… Кой знае чии грехове щеше да му овеси…
- Имам само един въпрос…
- Казвай – Дяв беше доволен. Разговор, забавление, любимите адски отрови… Да си пита човекът – в Ада никой не смее да пита, в Рая въпросите са забранени. Не са полезни…
- Жена ми… Как избрахте най-лошото наказание?
Дяв се учуди.
- Най-лошото? Първата жена официално ли е?
-Да…
- Тогава – отде я определяш за най-лошата? Ти нали си учил нещо там?
Иван кимна.
- А чел ли си вашият Вазов? „Хаджи Ахил“? Един младок пита как да си намери жена и хаджията обяснява: „Вземи един полвяк с вода, напълни го със змии, скорпии и всякакъв гад, дето има отрова на езика… Замижи, бръкни в повляка и извади, каквото допипаш… Ти все ще хванеш змия, но моли бога да не бъде само усойница.“
- Смееш се, но…
- Иване, тая жена ти е късметът. Добра жена е. Щото каква можеше да е… Особено, ако е определена за твое наказание…
- И сега – какво?
- Дойдох – каза дяволът Дяв – само да опресня присъдата ти. Двадесет години изкара. Някак си,, но успя. Оцеля, значи… Сега – решението на Сатаната. Десет пробни години. Изкараш ли ги успешно – позволява ти се да умреш спокойно. И, ако си издържал… Чистилището, Иване, чистилището!
Иван се замисли. Още десет години…
хххх
Усети, че седи – кой знае защо – та тоалетната чиния. По вратата се тропаше. Стана и отвори. Жена му. С поредния речетатив какъв безотговорен егоист е и колко време губи в тоалетната, а тя го чака да смени крушката, защото не може да го остави сам с такава важна работа без надзор…
Мълчаливо взе стълбата. Нещо го мъчеше, но не се сещаше какво точно. Имаше усещането, че е сънувал дяволи и Ада, но като погледна, разбра – сънищата не повтарят реалността. За оня Ад е още рано…
© Георги Коновски Всички права запазени