27.08.2008 г., 7:35

Заради теб

1.8K 0 1
1 мин за четене
Такава съм заради теб. Ти ме превърна в това, което виждаш днес. Не мога да се променя. Сякаш за пръв и последен път съм била някоя. Обичала съм някога. В празното, в тъмното, в миналото - там останаха спомените. А в очите се вижда болката. Сълзите не спират, но пулсът за разлика от тях намаля. Стомахът се превива от мъка, от болка. Нямам вече нищо и никой. Останаха ми за компания мракът и самотата. Звездите на небето в моя собствен свят, където се чувствах сигурна, вече не светят. И луната ми е сърдита, защото не исках да виждам никого. Нима аз погубих всичко?! Останах на тъмно. Дори последната надежда угасна. 
 Успокоителните вече не действат. Единствено ти можеш да ме промениш отново. Стига да искаш да бъда отново веселото момиче, което направи грешката като бързаше повече от своя ангел пазител. Момичето,което си живееше на ръба. Да... тогава бях такава. Бях твоето момиче. Имах име, имах сърце, пълно с любов. Бях богата,имах всичко - имах теб! Е, любов моя, сбогом! Надявам се да бъдеш щастлив и някоя да ти даде това, което аз не бях успяла. Животът е красив. Живей си го!Той вече е само твой. Ти решаваш с кого да си го споделиш. И понеже за теб аз винаги съм била егоистка, няма да деля нито живота, нито съдбата си с някого. 
  Сбогом,
моя сбъдната мечта!!!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сама каза, че животът е красив, заслужава си да се изживее...А и ти вече си сбъднала една мечта - време е да започнеш да преследваш друга! Просто бъди силна и върви напред макар и сама...Любовта пак ще те открие! Поздрав!!!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...