Aug 27, 2008, 7:35 AM

Заради теб

  Prose » Letters
1.8K 0 1
1 min reading
Такава съм заради теб. Ти ме превърна в това, което виждаш днес. Не мога да се променя. Сякаш за пръв и последен път съм била някоя. Обичала съм някога. В празното, в тъмното, в миналото - там останаха спомените. А в очите се вижда болката. Сълзите не спират, но пулсът за разлика от тях намаля. Стомахът се превива от мъка, от болка. Нямам вече нищо и никой. Останаха ми за компания мракът и самотата. Звездите на небето в моя собствен свят, където се чувствах сигурна, вече не светят. И луната ми е сърдита, защото не исках да виждам никого. Нима аз погубих всичко?! Останах на тъмно. Дори последната надежда угасна. 
 Успокоителните вече не действат. Единствено ти можеш да ме промениш отново. Стига да искаш да бъда отново веселото момиче, което направи грешката като бързаше повече от своя ангел пазител. Момичето,което си живееше на ръба. Да... тогава бях такава. Бях твоето момиче. Имах име, имах сърце, пълно с любов. Бях богата,имах всичко - имах теб! Е, любов моя, сбогом! Надявам се да бъдеш щастлив и някоя да ти даде това, което аз не бях успяла. Животът е красив. Живей си го!Той вече е само твой. Ти решаваш с кого да си го споделиш. И понеже за теб аз винаги съм била егоистка, няма да деля нито живота, нито съдбата си с някого. 
  Сбогом,
моя сбъдната мечта!!!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сама каза, че животът е красив, заслужава си да се изживее...А и ти вече си сбъднала една мечта - време е да започнеш да преследваш друга! Просто бъди силна и върви напред макар и сама...Любовта пак ще те открие! Поздрав!!!

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...