Такава съм заради теб. Ти ме превърна в това, което виждаш днес. Не мога да се променя. Сякаш за пръв и последен път съм била някоя. Обичала съм някога. В празното, в тъмното, в миналото - там останаха спомените. А в очите се вижда болката. Сълзите не спират, но пулсът за разлика от тях намаля. Стомахът се превива от мъка, от болка. Нямам вече нищо и никой. Останаха ми за компания мракът и самотата. Звездите на небето в моя собствен свят, където се чувствах сигурна, вече не светят. И луната ми е сърдита, защото не исках да виждам никого. Нима аз погубих всичко?! Останах на тъмно. Дори последната надежда угасна.
Успокоителните вече не действат. Единствено ти можеш да ме промениш отново. Стига да искаш да бъда отново веселото момиче, което направи грешката като бързаше повече от своя ангел пазител. Момичето,което си живееше на ръба. Да... тогава бях такава. Бях твоето момиче. Имах име, имах сърце, пълно с любов. Бях богата,имах всичко - имах теб! Е, любов моя, сбогом! Надявам се да бъдеш ...