Всичко започна преди много години, когато той беше още малко момче, живеещо в кофти квартал. Често уличното осветление не работеше, нямаше редовен градски транспорт. Тези, които имаха телевизор или телефон вкъщи се смятаха за големци, а тези които имаха и двете… Имаше и години с режим на тока и водата. Дънки и маратонки бяха божествени думи и всеки малчуган си мечтаеше за тях.

Въпреки това комплекса си имаше предимства. Почти навсякъде живееха млади семейства и нашият герой не можеше да се оплаче от липса на компания. Докато се запознаеше с някое дете и ставаха приятели. Но още от самото началото той усещаше, че ги превъзхожда. Скоро се превърна във водач на малка група момчета, която за няколко години достигна десетина души.

Всички го следваха, а той се научи да ги води и манипулира. Установи, че за да му се подчиняват, трябва винаги да изглежда силен и уверен. Все по- рядко се лигавеше както правят останалите деца, все по-рядко се кискаше като обезумял и все по- рядко се отдаваше на импулсите си. Авторитета му растеше и другите започнаха да се притесняват от присъствието му – да ги е страх. Образът на лош герой го опияни и неговото име започна да се споменава в почти целия квартал. По-големите разбраха, че е костелив орех и вместо да го тормозят, го оставиха да прави каквото си иска.

Но в семейството му се задаваше буря! Баща му все по- рядко се прибираше, а когато това станеше беше винаги пиян. Скандалите между родителите му станаха ежедневие. Тази домашна обстановка започна да го натоварва. Той се чувстваше огорчен и искаше да сподели с някого мъката си. За съжаление това беше невъзможно, защото щеше да подрони авторитета му.

Изминаха няколко тежки месеца. Момчето прекарваше все повече време навън, защото му беше по- спокойно. Една вечер баща му се прибра и съобщи на всеслушание, че започва да пътува с кораби. Още на първото му заминаване в дома на момчето се възцари спокойствие. Афектираната му майка се превърна в лесна мишена и не след дълго той започна да се държи към нея като господар. От този ден насетне той беше категоричен- нямаше цел, която можеше да му се опре.

Гимназията, в която го приеха се намираше в друг комплекс и трябваше да пътува с автобус. От компанията му не приеха нито едно момче, с което да учат заедно. За първи път от много време остана сам… Първите няколко месеца опипваше почвата- ново място, нови хора. Сприятели се с едно момче от своя клас, с което стоеше на един чин и реши, че това ще е новата му жертва. Най-нахално започна да го използва, да му пише домашните, да му носи тетрадките. Другото момче не хареса случващото се и се отдръпна, като се присъедини към „готините” в класа.

Всички сме ги виждали, това са онези момичета и момчета, които по някакъв начин превъзхождат останалите, дали материално или визуално. Самото им поведение подсказваше на околните да внимават и да се съобразяват с тях. Повечето деца се стремяха да са в тяхната компания, а тези които не успееха да се впишат мигновено се превръщаха в аутсайдери.

От страх да не остане изолиран от социума и нашият герой започна да се сприятелява с „елита”. За съжаление неговата кандидатура беше отхвърлена. Провал, който той изживя тежко и реши да направи нещо по въпроса. Но какво?

Няколко дни след това разбра, че парите отключват много врати и също имат голямо влияние върху околните. На следващата среща с баща си той се държа нетипично любвеобвилно, започна да го прегръща и да му се радва. Мъжът, първоначално не знаеше как да реагира, но след известно време и той започна да се усмихва и да се държи мило със сина си. Финансовият проблем беше решен.

Приятелствата в училище започнаха да се купуват- с цигара или кафе. Парите в джоба му дадоха самочувствие да се престраши отново да се сприятели с „готините”. Този път го приеха, но не както очакваше, превърнаха в клоуна на компанията, която постоянно му се подиграваше. Искаше му се да ги набие всичките и затова накара майка си да го запише на бойни изкуства. Но дисциплината, която се опитаха да му наложат там, изобщо не беше по вкуса му и скоро се отказа - никой не можеше да му е господар.

Кварталните приятели бяха забравени, защото пред момчето имаше нова цел. Да стана лидер в класа си и дори в цялата гимназия. В преследването й той започна все по-често да лъже и мами, да играе подмолно. В края на девети клас за първи път се сблъска се с интелекта - разбра, че по-умните му връстници много лесно разбират елементарните му трикове и лъжи и затова се насочи към средната класа. По-добре крачка назад, отколкото цялостно отстъпление.

Неохотно установи, че нямаше нужните качества да постигне целта, която си беше поставил. Присмехът от „готините” му съученици ставаше все по-непоносим и той отправи поглед към по-малките, които се поддаваха на влиянието му без проблем.

Лъжите се превърнаха в ежедневие, обещанията му станаха безбройни. Скоро той изгуби ясна представа на къде се беше насочил. Изгради около себе си един измислен свят, в който допускаше когото си поискаше. Забрави да дава и започна само да взема. Превръщаше се в нещо страшно и грозно. Но в собствените си очи той беше Бог и всички трябваше да му се кланят.

На деветнадесет години успя да запише висше образование. Започна да се среща с момичета и установи, че те се манипулират по-лесно и от момчетата. Скоро сведе приятелите си от мъжки пол до минимум. А от нежния пол научи двата най- важните урока в живота си, че разбитото сърце боли ужасно много и че най- сладко се отмъщава с нож в гърба, когато той или тя най- малко очакват.

Завършилият ни висшист се срещна с още една трудност. На пазара на труда не търсиха директори без стаж, а само малки работни пчелички, които безропотно да носят на гърба си своите началници. От идеята някой друг да го управлява му се повдигаше, но като на всеки друг му трябваха пари. През следващите няколко години смени доста работни места. На нито едно от тях не успя да се впише в колектива, просто защото още от първият работен ден се опитваше да наложи своето мнение.

Самосъжалението започна да чука на вратата, но той категорично не искаше да отваря. Стискайки зъби обикаляше по интервюта и навсякъде чуваше „Ще Ви се обадим.” В къщи, единствено баща му, когато беше пиян, му правеше забележка, че не помага за семейният бюджет. Когато това се случеше, за да избегне скандала, той ставаше, обличаше се и скиташе с часове по улиците. Понякога виждаше бившите си приятели от квартала, които по- един или друг начин бяха уредили живота си - повечето работеха за малко пари и едва свързваха двата края, а за тези които бяха семейни не му се мислеше. При всяка една такава среща си казваше „Никога няма да бъда един от тези нещастници!” и бързо ги подминаваше с пред текст, че има много работа и бърза.

Случи се обаче нещо интересно. На едно от интервютата му, работодателя забеляза нещо в него, нещо което никои от другите не беше успял да види- лидерът. И го нае! Започна да го обучава и въпреки, че в началото нещата не се случваха както е очаквал не вдигна ръце от младият мъж. Когато видя, че този човек е сериозен и му вярва, за първи път от много време насам нашият герой реши да се довери на друг. Частично започна да споделя, мотивира се да учи, започна да чете. Трябваха му само две години и стана дясната ръка на шефа. Разви фирмата му до небесата, а персоналът се увеличи многократно. Сега беше доволен, имаше много подчинени и само един шеф, който в повечето случай го оставяше да ръководи нещата вместо него.

Започнаха блажени години. Парите вече не бяха проблем, а оттам и всичко друго. Единственият пред когото трябваше да отговаря младият мениджър сега беше той самият. Звездата му изгря и той реши толкова много да се възгордее, че забрави почти всичко от миналият си живот. Вече имаше нов, с нови приятели, с нови желания и цели. Не успя да превземе гимназията, в която учеше, но със сигурност покори бизнес средите в региона, в който живееше. Връзките му с жените започнаха да стават все по- мимолетни. Колкото по-бързо някоя се привързваше към него, толкова по- скоро той поглеждаше към друга. В мъчните си опити да се научи на дискретност успя да разведе няколко и дори една от тях пострада физически, но за него това нямаше значение- та той не беше виновен!

И така се превърна в лидер- целеустремен, безкрупулен и агресивен. Прегазваше всичко по пътя си. Но нещо му липсваше! Дори онези, които мислеше за по-нищожни от себе си, доста често бяха по- щастливи, а не бяха постигнали и половината от неговите успехи…

Как можеше колегите му да се радват на подаръци като домашно оплетени пуловери и шапки, или пък да се разтапят като масло, когато говореха с любимите си. Да се хвалят с дни за училищните представления, в който се участвали децата им или за други семейни теми.

Според него теми като почивка на Алпите или круиз в Средиземно море бяха в пъти по- интересни. А снимката на поредната бройка, съхранена в мобилният телефон беше еквивалент на медал, с който всеки трябваше да се гордее. Вещите започнаха да придобиват все по- голямо значение. Всичко трябваше да е ново, бляскаво, скъпо и да кара околните да завиждат. Да, да завиждат!

Моментите, в които другите му завиждаха се превърнаха в неговите малко ежедневни победи. Самата идея, че за пореден път някой се чувстваше по- нищожен от него го караше да излети в небесата. Но въпреки това някакво вътрешно чувство го тормозеше. Започнаха проблеми със съня, с теглото, сложи очила с диоптър, косата му побеля. Шефът му, който беше и единственият му приятел, почина и понеже беше бездетен, остави целият бизнес в ръцете му. Вече нямаше с кого да се чува за празниците. Въпреки, че зад гърба си имаше два брака и едно дете, никои не се сещаше за него. Празници като Коледа, Нова година или Великден, прекарваше някъде далеч самотен и тъжен, а когато се върнеше разправяше на всички колко хубаво си е изкарал. Все повече хората започнаха да го съжаляват и все по-често му го показваха. Това го изкарваше от равновесие и доведе до уволнение на няколко от неговите приближени служители.

Бавно живота губеше някогашната си сладост. Всички предишни удоволствия, които беше изпитал безброй пъти, вече изглеждаха като рутина. Новите неща, не повдигаха настроението му, а когато виждаше някой искрено да се радва му идваше да го зашлеви през лицето.

Той избра своя път и въпреки, че ясно осъзнаваше грешките си, гордо продължи напред. Умря сам и забравен, в гробница достойна за египетски фараон. Богат, но сам и забравен…

Всяка прилика с действителни лица е случайна.