6.03.2017 г., 18:18 ч.

Заровете на съдбата 

854 4 12
21 мин за четене

© Пер Перикон Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Капризите на съдбата »

1 място

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • batchvarov (Дон Бъч)
    Поздрави, Маестро! Ще продължавам да те чета, но и ще те "крада" - уча се само от най-добрите.
  • perperikon (Пер Перикон)
    Благодаря на всички прочели, коментирали и гласували!
  • sauronboab (Борислав Ангелов)
    Добър разказ! Дори и ако не си кой знае какъв майстор на табла
  • valia1771 (Ивон)
    Харесах чувството за хумор! Майсторски написано!
  • RaiaVid (Радка Видьова)
    То си е напpаво pоман - има и всичко. Успех!
  • Svetozar (Атанас Димитров)
    Това се казва стойностен хепи енд! (Визирам продължението.) За Нестор може да е трагедия, но обективно е оптимистична. Дай, боже, всекиму такава идилия!
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Сега вече мога само да ръкопляскам от кеф!
  • aleksandra79 (Анелия Александрова)
    Браво, отдавна не бях чела нещо толкова добро. Много обрати, много хвърлени зарове, интрига от началото до края, а финала уникален. Поздравления!
  • линасветлана (Лина - Светлана)
    С биса се е получила история с отворен край. Не очаквах да помилваш Нестор. Кой ли от героите ще "хвърли" следващия дюшеш?
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Браво!Пер,неочакваният финал утвърждава заглавието.Знайно е,че съдържанието оформя рамката на картината,която се крепи от пирона на заглавието.Постигнал си успех в изграждане на образите и психологически ефект на края.
  • perperikon (Пер Перикон)
    Благодаря! А какво се прави при бис? Добре, ще опитам. Може да тече по време на субтитрите, докато публиката се изнизва от салона!
    "...Година по-късно, на следващата Коледа, в кухнята на семейство Зефирови жените приготвяха празничния обяд. В хола Пьотр Вениаминович учеше баща си Вениамин Максимович как се играе табла. Таблата бе коледният му подарък от неговия тъст. Всички се досещаха какви са тайните мотиви за този дар, но от време на време вратата се отваряше и строгият поглед на Дичка проверяваше дали съпругът ѝ не нарушава подписаната с кръв клетва. Нестор Зефиров дондуркаше на ръце внучката си Неди и след всяко изчаткване на зарчетата по таблата преглъщаше на сухо. Не беше докосвал зарове вече една година, пет дни и деветнадесет часа...
    - Нестор Николаевич, дорогой, а ты знаеш, что зефир это русский десерт со сметаной! Фамилия твоя Зефиров. Ты уверен, что твой дедушка не русский? – смееше се сватът..."
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Уникално! А със SWOT анализа на Нестор ме разстреля! Браво и БИС!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.