Животът на Нестор Зефиров бе еднообразен и гладък като глазурата на торта Сахер. Ставаше сутрин в шест, а вечер точно в десет денят му приключваше с Първа Програма. Първа Програма бе името на радиостанцията в Градец, собственост на приятеля на Нестор – Маркони Петров. Втора засега нямаше. Точно в седем часа Нестор вдигаше ролетките на сладкарница „Евридика“, изплюваше се демонстративно пред вратата на съседната баничарница и успокоен от това свое действие влизаше в царството на пастите, петифурите, баклавите и толумбите. Час по-късно, изпратила сина им на училище, пристигаше и благоверната му съпруга. Помагаше му до обяд, почистваше или стоеше на щанда в салона и обслужваше клиентите, докато Нестор се вихреше отзад в сладкарската работилница. По някое време той излизаше от там и я подканяше:
- Хайде, жено, време е да се погрижиш и за дома ни. Оттук поемам аз!
- Няма ли да се прибереш да обядваш поне? – питаше го тя.
- И да оставя клиентелата на оня баничар?! Ти чуваш ли се, Евридико?!. ...