13.05.2009 г., 12:11 ч.

Защо? 

  Проза » Писма
944 0 0
2 мин за четене

Защо нахлуваш в живота ми -

точно, когато мислех,

че си изчезнал завинаги от него?

Защо ме гледаш пак по онзи начин,

по който единствено ти можеш да ме гледаш?

Защо изтръпваш когато ме докоснеш,

защо треперя и аз при допира ти?

Защо?

Защо точно сега,

когато няма надежда за нас?

Защо разбиваш света,

който така трудно изградих след като те изгубих?

Защо отнемаш спокойствието ми?

Защо заставаш на пътя на любовта ми,

която вече не е твоя?

Защо ме караш да мисля за теб,

сякаш отново си завладял сърцето ми?

Защо ме принуждаваш отново заради теб да страдам?

Защо ме искаш сега,

когато вече не мога да бъда твоя?

Защо?

Кажи защо съдбата си играе с нас -

да се намерим след толкова години,

но да не можем да сме заедно

повече от минута или най-много час?

Защо трябва да се чувствам слаба,

изгубила всичко, за което съм се борила?

Защо не ме оставиш да живея живота си?

Защо не ми позволяваш да съм щастлива без теб?

Защо?

Защо не напуснеш моя свят и не вземеш със себе си

всяка моя мисъл, всеки спомен, свързан със теб?

Защо?

Защо всичко в мен страда за пропуснатата ни втора възможност?

Защо?

Но може би никога няма да разберем отговора на тези въпроси,

защото никога отново няма да сме заедно.

Казвам  ти сбогом завинаги!

Но повярвай ми - няма по-трудно нещо за мен

от това да откъсна заедно с теб и част от сърцето си!!!

 

 

 

© Ива Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??