9.09.2007 г., 11:40 ч.

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (опит за пиеса, акт 1) 

  Проза
1014 0 0
13 мин за четене
"Живей така, че да умреш не здрав, а щастлив. Тогава ще можеш да се пренесеш в света на своите неосъществени мечти."
Вили ТОДОРОВ, София, 01. 2006 - 09. 2007 г.
Действуващи лица:
Тя - енергична млада жена със стройна фигура, облечена спортно, по домашному съвременно. В някои сцени е с измъчено уморено лице. Говори бодро, приповдигнато, но често с умора в гласа.
Той - мъж на средна възраст, с по-бавни реакции, но които с приближаване на края на пиесата стават по-бързи, спонтанни и непринудено искрени. С леко прошарена коса.
Двамата се свързват и водят диалог по Интернет, но с развитие на действието се държат все по-естествено, като че ли водят непосредствен разговор. Характерен за диалозите им е изненадващият бърз преход от време на време от сериозен тон към размяната на шеговити реплики, които са и на измислен от тях диалект. В средата на сцената е разположен екран, върху който се появяват емотикони от ICQ, изразяващи нямата реакция на героите.
Мизансцена: симетрично на екрана са разпо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??