Да, вярно е, че приятелство между момче и момиче трудно може да съществува. Трудно, но не невъзможно! Такъв беше случаят с Рая и Стивън. Бяха най-добри приятели. Познаваха се от деца. Много пъти се караха, но мълчанието помежду им не траеше повече от няколко часа. Рая имаше връзка с Майкъл – момче, което нямаше навика да реди мили думи, да бъде нежен и внимателен. И за да не го характеризираме подробно, най-точното и кратко описание, което можеше да му се даде, се състоеше от две думи – “лошо момче”. Много пъти Рая и Майкъл имаха разногласия и в такива моменти тя се допитваше до най-добрия си приятел. Стивън винаги успяваше да ù даде съвет и нещата се оправяха.

Един ден Рая почука на вратата на Стивън. Още с отварянето, той забеляза тревожното изражение на лицето ù. Не беше нужно да пита каква е причината, защото знаеше, че причината се казва “Майкъл”.  Накара я да му обясни какво се е случило този път, а Рая започна така:

- Каза ми, че ако искам да сме заедно, трябва да избера между него и музиката.

Рая учеше в музикално училище и мечтата ù от малка беше да стана певица и да пее на голямата сцена. Имаше страхотен глас и данни за това, но сега тя трябваше да избира между мечтата или любовта. Стивън ù каза следното:

- Недей да тъжиш! Знам, че в момента всичко ти изглежда черно и нищо не е в състояние да те убеди в обратното. Всички имаме такива моменти.

- Толкова съжалявам, че съм влюбена! Това е най-лошото нещо, което може да се случи.

Стивън се засмя, но Рая продължи:

- Смееш се, но истината е, че човек е най-сляп, когато е влюбен. Толкова е заслепен, че е готов да се откаже от всичко, което му е скъпо и значи нещо за него.

- Винаги идва моментът на истината, Рая – каза Стивън – и тогава “слепецът” вижда неща, които преди сякаш са били невидими.

- А сега какво ще правя? – чудеше се момичето.

- Учи, развивай се, мечтай и сбъдвай мечтите си! – посъветва я той, без дори да се замисли.

- А когато си влюбен?

- Ами бъди си влюбена, но на първо място нека бъдат мечтите ти!

- Ами ако момчето ме накара да избирам между него и мечтите? – продължаваше да задава въпроси тя.

- Избери мечтите – кратко отговори Стивън.

- А ако не искам да го губя?

- Щом те кара да избираш, значи не е за теб.

- Ако го обичам и не искам да го оставям? – продължаваше тя, сякаш се надяваше да намери отговор, който да бъде най-добрия вариант.

- Тогава ще трябва да оставиш мечтите си…

- Толкова е трудно! – отбеляза Рая.

- Не е! Избираш него или мечтите си. Само не забравяй, че мечтите ти няма да те оставят един ден с обяснението, че не те обичат вече!

- Но той твърди, че ще ме обича вечно!

- А аз твърдя, че той може да каже много неща,  да ти свали всички звезди от небето и да те накара да се чувстваш като богиня. Друг е въпросът до колко е искрен с теб. 

Рая се замисли. Знаеше, че Стивън е повече от прав. Изведнъж в главата си чу следния глас, който ù припомни следното: “Престани да си колекционираш звезди и да си ги редиш по тавана. В един момент ще стане така, че същите тези звезди ще паднат толкова неочаквано и с такава сила, че ще се върнеш на земята и ще спреш да хвърчиш из облаците.”

- Казвали ли са ти, че имаш отговор на всеки въпрос? – попита го тя.

Стивън се усмихна и отговори кратко:

- Да…

- Прави са! Ти можеш да решиш всеки проблем.

- Не е точно така… - отвърна ù той.

- Има неща, за които нямаш отговор?! Това е невъзможно!

- Напротив! Просто, когато нещата не те засягат пряко, намираш отговорите по-лесно.

- Но на теб не ти пука за нищо… - каза Рая.

- Тук си абсолютно права! – съгласи се той.

- Как може да си такъв?! – чудеше се тя.

- Има разлика между нищо и никой!

- Значи има човек за когото те е грижа?

- И да е така, едва ли ще ти кажа – рече той и реши, че този разговор стана твърде личен.

- И защо? – продължаваше да пита момичето.

- Твърде много въпроси задаваш! – отговори ù Стивън.

- Защото ме объркваш…

- Тогава не ми позволявай да те обърквам.

- Все едно пък зависи от мен – каза тя.

- Разбира се, че от теб зависи – отговори той.

- Този разговор е объркващ!

- Ти го започна.

Рая стана, погледна го, след което взе нещата си и се запъти към вратата. Преди тя да излезе, той ù каза:

-  До след малко!

-  Моля?

-  Ще се върнеш след минути – Стивън се опита да я обърка отново, но този път тя му отвърна:

-  Няма как да си сигурен, защото това зависи от мен.

Той се усмихна, а преди да излезе през вратата, Рая му каза:

-  И благодаря за всичко! Мисля, че те разбрах отлично!

-  Виж, единственото, което ще ти кажа, е да не правиш компромиси с мечтите си. Защото ако той те обича истински, няма да те кара да избираш между него и тях.