Защото има хора, които ти остават тръпка за цял живот
Преди години мислех, че няма мъж, който да ме накара да заплача. Че няма такъв, който ще ме накара да падна пред иконата и да се моля. Че не съществува такъв човек, който би ме накарал само с поглед да обиколя и обърна целия свят. Е, мисля, че сгреших в преценката си. Този мъж навлезе в живота ми с гръм и трясък, като буря посред бял ден. Разцепи ясното небе и обгърна всичко около мен в непрогледна мъгла.
Да, той е! Точно този, който не мислех, че ще допусна до себе си. Беше точно от този тип мъже, от които се страхувах. От които се пазех, като от огън. От които бягах години наред. Но той дойде и нагло нахлу в живота ми. Не попита. Не поиска нищо. Само ме прониза с острия си поглед. И тези очи сякаш разпукаха леденото ми сърце. Влюбих се. Хвана ме за ръка и ме поведе по непознати улици. Показа ми друг, по-различен и красив свят. Опознавах го. Позволих му да опознае и мен. Сега е наясно с това, което става в сърцето ми. Знае всяка точка в мен, всяка скула, всеки мускул, всяка трапчинка. Познава ме цялата на пръсти, така както аз познавам него.
Някой ме попита дали бих потъпкала гордостта, самочувствието и достойнството си заради човека, който обичам. Любовта не признава нищо. Нито закони, нито предразсъдъци, или нечии съвети. Отговорът ми е ''Да'', защото вече го направих. Защото минах през това. Направих всичко за него. Дадох всичко от себе си. Раздадох всичко от себе си. Посветих му сърцето си, душата си, мислите си. Единствено на него отдавам тялото си така. И зная, че никой не би го заменил. Никога. И никога не бих могла да бъда с друг мъж по този начин, по който съм с него. Защото тази любов е опустошителна. Тази любов е разрушаваща, издигаща, вълшебна, истинска. Любов и болка в едно, война и мир в сърцата ни. Защото потъпках принципите си, защото преглътнах гордостта си, защото стъпих върху самочувствието си, като жена, изградила някакви свои правила за перфектен мъж. Само че, знаете ли... Няма такова нещо като ''Перфектен''. Всички си имаме недостатъци. И аз ги използвах. И аз му ги показах, а той ги обикна. Страдах и падах, бях сама, но бях и държана за ръка. Бях предавана, но и бях защитавана. Бях лъгана, но и беше искрен с мен. Любовта е болка. Истинската любов трябва да премине през тази болка.
Може да звуча налудничаво. Може да ме помислите за поредната луда, поредната глупачка, поредната сляпа в обичта си. Но аз със гордост заявявам, че потъпках гордостта, самочувствието и достойнството си, заради един мъж. Не заради друго, а защото го обичам. Така, както никога не съм обичала преди и никога не ще обичам занапред. Защото има хора, които ще ти останат тръпка за цял живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
