Заслепена, но щастлива!
Могат ли съмненията да съсипят една връзка... Може ли страхът ни да не бъдем наранени, да ни попречи да бъдем с човек, който ни обича - истински?
Замислих се за миналото си... За нещата, които съм правела с желание, но не са ставали... И за нещата, които без да искам са ставали без много труд... Замислих се как съм живяла, каква съм била преди... И как живея сега и каква съм СЕГА... Може би сега съм по-зле, може би невинността ми ме прави крехка, лесно ранима, дори донякъде наивна... Но преди, когато се правех на силна, криех истинското си Аз, прикривах сълзите си със саркастична усмивка... Преди, когато лесно можех да се развикам на някого и да си създам проблеми... Тогава май бях по-добре... Мнителността ми ми помагаше да не се доверявам твърде лесно на хората... А сега ми трябват няколко мили думи, за да обърна внимание и да подходя с нежност дори към най-големия лицемер и гадняр... Превръщам се в момичето, което е склонно да вярва Истински само на любимия човек... Вярвам му много, твърде много... И знам, че този път не греша... Защото имам само един страх... Че някога мога да не съм обичана от никого! А още второто изречение описва един страх, който се появи у мен за малко... Заради паралела, който направих за живота си! За разликата в поведението ми... Може би има нещо, което ме е накарало да се чувствам така... Да се променя драстично... Може би... Причината е в Любовта... Може да ме заслепява... Но така ми е добре... Може би съм заслепена, но щастлива! Истински щастлива!
© Иванка Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Само един съвет, мила - прецени от кое те е страх повече - да се довериш и да разбереш, че си била излъгана, или да не се довериш и да отблъснеш този, който те е обичал истински
-
Аз да ти кажа, всеки има виждания за истинската любов и тя за всеки е различна.
За едни е експлозия, която изпепелява всичко завинаги, за други - набор от многоцелеви балистични ракети, които редовно се обновяват, непрекъснато засипват нови и нови територии... За трети не е толкова милитаристично - живеят я като театър - Ромеовци, Жулиети, Драматици, Лирици - играят някакви роли, непрекъснато създават филм...
За четвърти - любовта е страх. Постоянно съмнение и подозрение - превръщат се в герои на психодраматичен шок с постоянно страдание - да не загубят, да не сгрешат, да не наранят...
И всеки по своему е щастлив в тази каша, която си забърква.
За мен любовта е искрена и открита душевна симбиоза между два организма. Да намериш своята половина. Аз не обичам да играя театри за да си създавам емоции (освен, когато си играем на чичо доктор, разбира се); обичам да преживявам събития - физически и душевни, живот като в Нешънъл Джиографик Да се слееш с половинатаси и да копнеете да сте заедно, през всякакви препятствия и чудеса. И въпреки много лющене и смяна на маски и сценарии през годините - аз още мога да изпитвам истинската любов... Тя съвсем не е онази от началото с фойерверките, експлозиите и екшънфилма... но е готина. Ценна - защото е свързана с доброта и разбиране и приятелство.
А сега - започвам войната с навика и центробежните сили, които наесен ме избутват извън кръга на любовта...
Кофти :::
Успех! -
Не се страхувай, не се доверявай и прекалено, но все пак по-добре е да вярваш в хората, дори и да е наивно, само така ще можеш да дадеш шанс на правилния. Без риск какъв е шанса за щастие?
-
Бъди щастлива и да не ти пука от нищо!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
