Заслепена, но щастлива!
Могат ли съмненията да съсипят една връзка... Може ли страхът ни да не бъдем наранени, да ни попречи да бъдем с човек, който ни обича - истински?
Замислих се за миналото си... За нещата, които съм правела с желание, но не са ставали... И за нещата, които без да искам са ставали без много труд... Замислих се как съм живяла, каква съм била преди... И как живея сега и каква съм СЕГА... Може би сега съм по-зле, може би невинността ми ме прави крехка, лесно ранима, дори донякъде наивна... Но преди, когато се правех на силна, криех истинското си Аз, прикривах сълзите си със саркастична усмивка... Преди, когато лесно можех да се развикам на някого и да си създам проблеми... Тогава май бях по-добре... Мнителността ми ми помагаше да не се доверявам твърде лесно на хората... А сега ми трябват няколко мили думи, за да обърна внимание и да подходя с нежност дори към най-големия лицемер и гадняр... Превръщам се в момичето, което е склонно да вярва Истински само на любимия човек... Вярвам му много, твърде много... И знам, че този път не греша... Защото имам само един страх... Че някога мога да не съм обичана от никого! А още второто изречение описва един страх, който се появи у мен за малко... Заради паралела, който направих за живота си! За разликата в поведението ми... Може би има нещо, което ме е накарало да се чувствам така... Да се променя драстично... Може би... Причината е в Любовта... Може да ме заслепява... Но така ми е добре... Може би съм заслепена, но щастлива! Истински щастлива!
© Иванка Стоянова All rights reserved.
