Затворен кръг
Отново от дъха му се носеше онова зловоние, за което нямаше лек. Така характерно, сякаш е роден с него. Беше пиян. Както винаги. А в началото все обещаваше и се кълнеше да не ходи в онази дупка, превърнала се в дом за него и такива като него. "Отрепки"- биха казали хората, минаващи покрай постоянно отворената врата, винаги готова да приеме нови членове на "семейството". Всъщност повечето от тези вътре имаха жени и деца. Бедните същества, ежедневно принудени да търпят скандали и побои. Честта, човешкото им достойнство стигаха до нулата и я подминаваха. Вечна деградация, която като че ли нямаше край. Тук израза- " по-зле от това не може да стане" просто не съществуваше. Винаги имаше още накъде. Черното да стане по-черно и така- до безкрай.
- Дай още едно- едва изпелтечи през задавящата го вече слюнка, която след малко щеше да потече по брадата му.
- Имаш ли пари? Не? Айде изчезвай! Утре пак.
- Утре...- едва промърмори под нос и стана залитайки.
Завлачи се към вратата. На вх ...