Тя си имаше всичко, но пак завиждаше. На семейство Петрови – за плазмения телевизор, на Иванови – за новата пералня, на Христови – за джипа. Само на Захариеви не завиждаше: „те ходеха в някаква евангелска църква, но пък винаги бяха в добро настроение и децата им едни учтиви, винаги поздравяват, носят ти багажа до асансьора. Но… за тях, сега не й се мислеше.”
Че завистта е характерна черта на българина, това твърдят не само етнолозите, а и ние от жизнен опит го знаем. Но не можем да отминем без внимание мнението на Библията и други известни личности, което ни говори, че тя има международно гражданство.
Завистта е емоция, изразяваща вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта или благополучието на други хора. Свързана е с желанието да притежаваш това, което другите имат или да желаеш те да го загубят. Тя е страх за собствената ценност у неспособния да постигне успехи, както другия. Даже самото съществуване на успешния нарушава себеоценката му. „Мнозина възприемат всеки шилинг в чу ...