Завръщането на злите древни 2
Произведение от няколко части « към първа част
Когато те се събудиха 2
1
- Усетиха го - чу се глас - тук е някъде демона. Пуснете псетата!
Сюрията, подобно на вълча глутница, се устреми към една обща цел, но щом я доближиха те изведнъж подвиха опашки и започнаха страхливо да вият. Но на мъжете повече не им трябваха. Останалото бе тяхно задължение...
Разбрали, че няма смисъл повече от тишина, те с ругатни започнаха да претърсват скалите. Все някъде имаше дупка... която водеше право в ада...
- Ето я - дочу се разтреперан, но и изпълнен с ярост глас.
- Палете всички факли, момчета, и помнете, само огънят и среброто могат да го убият. И вярата в победата!
Тесният отвор не позволяваше проникването на повече от един човек наведнъж. В момента, в който първият влезе, прозвуча демонски вой, а после... мъртвешката тишина се завърна отново...
- Слаб е звярът, момчета. Иначе щеше да е атакувал досега. Ще победим! Сега, или никога!
Все по-навътре проникване групата, а факлите в ръцете им неспокойно потрепваха. Пушките бяха безполезни, но все пак няколко от тях носеха такива, не, че куршумите имаха шанс, а повече за собствено успокоение.
Около 300 метра навътре в пещерата чудовището ги нападна. Явно нямаше накъде повече да отстъпва...
Въпреки обилната светлина, хората виждаха само една размазана сянка, която вършеше между тях. Смъртта им бе дошла на гости...
Писъците на умиращите огласиха свода на пещерата, но живите сякаш не ги чуваха. Блестящите остриета подобно на мълнии разсичаха пространството, като неведнъж се срещнаха и с тялото на техният враг... Но той не умираше лесно...
Секунди след атаката повечето от тях вече лежаха на земята, сред собствените си вътрешност, но изведнъж звярът замръзнал и чак в този миг станаха ясни човекоподобните му форми. Страшен гърч разтърси нереалните му буци плът и той с последен адски вой се срути на пода.
Останалите живи се навърлиха върху него. Няколко минути по-късно момчето, придържайки навехнатата си лява ръка, се надвеси над неподвижното тяло, за да разгледа страшния противник.
- Но това - и в същото време по върна - не е...
- Да, той не произлиза от човешко същество. Предците му са изчезнали преди десетки хиляди души, и само такива, като него, са останали.
Групата, намаляла почти тройно, се оттегли и го остави само. Всички знаеха, че то още не бе разрало, че вече е сирак... Бяха мъже и ловци, но бяха и родители, затова го гледаха и тъгуваха.
- Поне се свърши - изплю се момчето върху трупа, засрамило се от предишната си реакция, и решило да я замаже.
- Това е още нещо, което не знаеш, момче. Те са свързани чрез своя ум... Тук се свърши, но...
2
В същия този момент на различни места по света десетки червени очи се отвориха след вековен сън. Яростен вой, оплакващ един от тях, огласи пещерите, в които те се криеха.
Те бяха гладни... И жадуваха отмъщение...
------------
Следва продължение...
-----------------------------------------
23.09.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
mislitel (Георги Каменов)
Това не е една от моите добродетели Хич. Ама ще чакам вторник, какво да правя... -
Продължението, ако всичко е наред, ще пусна във вторник. Но дали в него ще има изясняване, или нещата още повече ще се заплетят, не мога да кажа.
Търпението му е майката. -
mislitel (Георги Каменов) ама скоро ли ще разберем?
-
О, голям комплимент! Благодаря, Бистра!
А доколкото, какви са тези същества...
Изненада ще е!... -
Това ми напомня на Беоулф малко. Ама още не знаем какви са тия същества...
-
Благодаря за топлите думи, Иржи.
Скоро, много скоро, до дни, ще пусна и следващата част. -
Голяма фантазия имаш,Георги!И с тия малки късчета само чоплиш любопитството ни,..От друга страна не изливаш всичко наведнъж и да отегчиш с подробности....Давай нататък!
-
Другата седмица, живот и здраве, смятам да пусна следващата част.
Радвам се, че ти е интересно, Ничка. -
Очаквам продължението задължително, а сега се връщам на първа част!
-
Благодаря, Мариана.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
