Здравец - ч.1
Та така, де!
Пролет пукна, аз - не!
Въпреки всички опити на доктори и роднини върху мен,аз все не умирам!
Ама си и зная защо... Виновен е здравеца!
Първо роднините - всеки ден,или поне през ден ме търсеха ! Те имали по две деца, четири-пет внука, а аз сама, с едно дете! Да разделим земите, по равно, нищо, че аз нямам вина, че съм една на родителите си! Да ги разделим, по равно, между братовчеди, братовчедки, лели, чичовци – поравно! Да ги разделим! Съгласих се! Мир да има!
Е, има мир – телефонът от години не е звънял, поне да попитат – как си, или... жива ли си (още)?
След това, започнаха опитите си - докторите!
Те поне питат – как си?
– Жива съм, шавам !
– Открито е ново лекарство, да опитаме, а?
И така... всеки месец, ново лекарство! За опит!
Но и това не помогна! Оживявам!
Ама си зная защо – иде от здравеца!
А ето какво се случи.
Стоя права в автобуса, подпирам се на себе си ( т.е. на патерицата си), или по-точно, хората около мен не ми разрешават да падна,притиснали сме се като в консерва.Олюляваме се на всяко спиране и тръгване на автобуса, но така е с всички, Търпим! От време на време се чува нечие промърморване, но търпим! Нали сме поне в автобуса...
От седалка близо до мен, възрастна жена се обади
– Миче, ела тук да седнеш, след 3 спирки слизам. Ела!
Благодарих ѝ от разстояние, но дори и не опитах да се добера до мястото ѝ, а се вгледах в двете деца, седнали на местата за инвалиди и майка им, която стоеше права пред тях.
– Ще ми отстъпи ли някое дете от вас мястото си, те и без това са за инвалиди?
Децата се спогледаха, после погледнаха майка си, но не помръднаха!
– А ти защо не седнеш на онова място, на бабата? Хем те викаше! - Почти изскряска жената - майка
– А ти не виждаш ли, че тя е възрастна? Защо не кажеш поне. На едно от децата си да стане - те са на 10-12 години? - със същия, писклив тон ѝ отговорих и аз.
– Защото ги обичам! За това!
– Ами добре, пожелавам ти, като пораснат, и те да те обичат така...
Автобусът приближаваше своята поредна спирка, а възрастната жена бе вече до мен, готова за слизане.
– Миче, чух какво ѝ каза, хубаво ѝ пожела! – и ми подаде нещо в ръката...
следва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
