Здравей
Любов ли е това?
Защо боли ме и горя?
Седя с химикал в ръка и лист хартия, за да мога да изразя по някакъв начин огромната си любов, която изпитвам. Два след полунощ е и не мога да заспя. Тишината е нахлула в стаята ми като неканен гост. Времето като че ли е спряло. Потъвам в мисли и разбирам, че ужасно много ми липсваш. Толкова дълго те чаках. Толкова дълго те търсих, че силата, с която се появи, ме омая до неузнаваемост. Ти си онзи страстен копнеж, за който винаги съм мечтала. Щастлива съм, че те има, но защо боли. Нали уж любовта е велико и несравнимо чувство. Да, боли ме от любов. И само мисълта за онези малки глътки щастие ме кара да се усмихвам. И ще съм истински щастлива, ако знам, че и за теб е така. Или... може би любовта ми те плаши. Но аз те желая безрезервно. Не очаквам споделена любов (но все пак тайничко се надявам).
Само исках да знаеш за мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромира Петкова Всички права запазени
