Романтик (Христо Костов)
403 16193
31.05.2007 г., 19:42 ч.

Здравей, любима!  

  Проза
1468 0 17
3 мин за четене

Здравей, любима!
Изминаха много дни от нашата раздяла и сърцето ми с всеки следващ все повече се свива. Накрая ще се пръсне от мъка.
Нищо не е вече както преди. Всичко се промени. Дори усмивката, която се появява на лицето ми понякога, е измъчена. Въпреки това в сънищата си сънувам все един и същи сън. Искаш ли да ти го разкажа. Добре.
„Помниш ли нашата последна среща? С колко много желание я чакахме. И когато се видяхме...
Приятелските целувки по бузките. Усмивките и първоначалното объркване. Понякога от щастие човек не знае кое да е първо и кое за после. Желанието да те прегърна и да те държа в прегръдката си, напираше. Спираше ме единствено присъствието на много хора наоколо. Но какво пък! Направих го. Нали аз те обичам и ти мен. Най-прекрасния миг. С нищо несравним. Дори ироничните погледи, които ни хвърляха, не можеха да го развалят. Не зная колко стояхме така. Може би цяла вечност. Докато ти не прошепна: „Води ме. Искам да отидем там, където искахме. Далеч от погледите на всички. Където ще сме само аз и ти. С нашите чувства и желания.”
Хванах те за ръка и те поведох. В малкия ресторант имахме запазена маса само за нас двамата. Уютно местенце. Тиха музика и отлично обслужване. Не бяхме многословни. Погледите и случайните докосвания говореха вместо нас. Само някое „Наздраве” и звъна на чашите ни връщаше към реалността. Не останахме дълго тук. Сякаш бързахме да изживеем всичко на един дъх. Разплатихме се и тръгнахме. Заведох те в онзи парк, за когото ти бях говорил толкова много. Седнахме на една пейка и се загледахме в изгряващите звезди. Красиво беше. Те мигаха една през друга. Аз гледах ту тях, ту очите ти. Те блестяха щастливи. Наведох се и те целунах. Устните ти бяха с вкуса на сладолед. А след това ...на страст.
Отнякъде дойдоха музиканти. Свириха много стара песен.  „Summer time”. Приближиха се до нас. Бяха хора на солидна възраст, но явно доста видяли в живота. Кимнах към тях за поздрав и те поканих да танцуваме. Тогава се случи вълшебството. Звездите и луната спряха своят път за да ни гледат. Хората, които минаваха, ни се усмихваха щастливо. А музикантите не спираха своята песен... После се озовахме в моята стая. Музиката звучеше в главите ни. Голите ни тела танцуваха танца на страстта и любовта с най-нежни движения.
Устните ни изследваха всяка част от нас. Ръцете ни търсещо се преплитаха и галеха. Беше нашата нощ.
На сутринта щом отворих очи, не повярвах. Ти беше до мен. Сгушена в прегръдката ми. Усмихваше се в съня си. Едно кичурче се беше настанило над очите те. Поместих го лекичко и ти се събуди. Тогава те дарих с най-нежната си целувка. За да е щастлив денят ти.
Излязохме да се разходим. Докато чакахме на спирката трамвая, аз отидох да ти купя цветя. Ти стоеше и се усмихваше.
Тогава те блъсна онзи тичащия за накъде. Ти залитна и минаващата кола те повлече.
Букетът падна от ръцете ми. Цветята се разпиляха като моят вик. Бях до теб. Държах те в прегръдката си, безсилен да ти помогна. Чувствах как си отива живота от теб...”
Това е сънят ми. Хубав и тъжен. Всъщност не е сън. Защото теб те няма и моята мъка е огромна. Но тя няма да е вечна. Хладното острие влиза леко в гърдите ми. Капките кръв капват по листа като алени сълзи. Не, не плача от болка, а от щастие. Чакай ме при теб, любима! Идвам и там ще бъдем навеки заедно... 

   

 

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Коментарът ми ще бъде от чисто човешка гледна точка, не от художествена. Не вярвам да има нито една вяра по света, която да подкрепя самоубийството. Дори в теориите за прераждането и кармата се казва, че на тези, които се самоубиват се, в следващия живот се отрежда по-тежка съдба, за да развият в себе си сили, с които да преодолеят това нещо. Разбирам, че те е водила идеята, че любовта е по-силна от всичко, дори от смъртта, прекрасна идея, но все пак животът е такъв прекрасен и незаменим дар, че не мога да приема самоубийството като край. Не знам защо но докато четях края си помислих, как някой млад нещастно влюбен впечатлен от твоя разказ може да си посегне... Ти не искаш това нали?! Творчеството е отговорност, защото по-силно от обикновените думи въздейства на човешките души. Извинявай, ако ти изглеждам като моралист, просто бях искрена.
  • Разказа е интересен и разтърсващ...дано е художествена измислица Ице!!!Умееш да влизаш под кожата на читателя,поздравявам те!!!
  • А аз се разплаках,толкова ме разчувства.
    Благодаря ти за емоцията която ме накара да изживея!
    Прекрасен манипулатор си,да знаеш!
  • Благодаря ви!!! Приятен ден на всички!!!
  • Натъжи ме! Може да е много хубаво, но е тъжно, защо?! По - ти отива да си щастливо влюбен и леко романтичен!!!
  • Ех, Ице, изпуснала съм този влюбен разказ
    За да танцуваш с обичан човек, няма значение мястото и обкръжението.
    Любовта е над тези неща.
    Така разбрах посланието ти и един поздрав със „Summer time”.
  • Много хубаво, макар и тъжно. Докосна ме!
    Поздравления!
  • Много добър разказвач си,Ицо!
    Поздравления!
  • Благодаря ви!!!
    Галя, вярвам в прераждането. Вярвам също, че всеки идва с определена мисия тук на земята и щом я изпълни се отправя при съдателя. Да бъде подготвен за следващата си мисия.
    Приятен ден на всички!!!
  • Невероятно красив тъжен разказ.
    Ще замълча, за да не се разнесе във въздуха магията ...

    Поздрав и усмивка.
  • Вярваш ли в прераждането ,Ице?!Аз-даЗа Любовта няма граници,няма живот и смърт................Тя е ВЕЧНА.Душите,които се търсят,се намират,това е..............И все пак имам бучка в гърлото-това е тъгата ми(-:
  • Много ме натъжи, Ице!!!Много!
  • Благодаря ви!!!
    Приятен ден желая на всички!!!!
  • Тъжно....разтърсващо....!!!
  • И разказите са невероятни, както стиховете ти!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ви, момичета!!!
    Не беше така замислено, но и аз напоследък бях тъжен и поради тази причина мисълта ми тръгна в тази посока.
    Дари, аз чакам с нетърпение да го пуснат. Окупирал съм компютъра и не пускам никой да припари. Как няма да се зарадва никой. Нали видя колко много хора са с теб.
    Приятна вечер ви желая!!!
  • Прекрасен разказ!!! Възхитена съм!... и леко разплакана... Докато го четях, си мислех да напиша в коментара си: "искам и аз такъв сън, превърнат в реалност", но това беше до един момент, сами се досещате до кой... Поздрави!
Предложения
: ??:??