3 мин за четене
Здравей, любима!
Изминаха много дни от нашата раздяла и сърцето ми с всеки следващ все повече се свива. Накрая ще се пръсне от мъка.
Нищо не е вече както преди. Всичко се промени. Дори усмивката, която се появява на лицето ми понякога, е измъчена. Въпреки това в сънищата си сънувам все един и същи сън. Искаш ли да ти го разкажа. Добре.
„Помниш ли нашата последна среща? С колко много желание я чакахме. И когато се видяхме...
Приятелските целувки по бузките. Усмивките и първоначалното объркване. Понякога от щастие човек не знае кое да е първо и кое за после. Желанието да те прегърна и да те държа в прегръдката си, напираше. Спираше ме единствено присъствието на много хора наоколо. Но какво пък! Направих го. Нали аз те обичам и ти мен. Най-прекрасния миг. С нищо несравним. Дори ироничните погледи, които ни хвърляха, не можеха да го развалят. Не зная колко стояхме така. Може би цяла вечност. Докато ти не прошепна: „Води ме. Искам да отидем там, където искахме. Далеч от погледите на всички. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация