Здравей, любима!
Изминаха много дни от нашата раздяла и сърцето ми с всеки следващ все повече се свива. Накрая ще се пръсне от мъка.
Нищо не е вече както преди. Всичко се промени. Дори усмивката, която се появява на лицето ми понякога, е измъчена. Въпреки това в сънищата си сънувам все един и същи сън. Искаш ли да ти го разкажа. Добре.
„Помниш ли нашата последна среща? С колко много желание я чакахме. И когато се видяхме...
Приятелските целувки по бузките. Усмивките и първоначалното объркване. Понякога от щастие човек не знае кое да е първо и кое за после. Желанието да те прегърна и да те държа в прегръдката си, напираше. Спираше ме единствено присъствието на много хора наоколо. Но какво пък! Направих го. Нали аз те обичам и ти мен. Най-прекрасния миг. С нищо несравним. Дори ироничните погледи, които ни хвърляха, не можеха да го развалят. Не зная колко стояхме така. Може би цяла вечност. Докато ти не прошепна: „Води ме. Искам да отидем там, където искахме. Далеч от погледите на всички. ...