7.06.2007 г., 23:40 ч.
Здравей, любима!
Когато вървях под звездите и изгубил в мрака посока, ти се появи от нищото.
Попита ме с нежен и красив глас:
- Защо стоиш сам и натъжен?
Аз не посмях да ти отвърна, защото си помислих лудост ли е или не. Възможно ли е момичето, което обичах и което наричах любима, сега да стои пред мен. Продължих да съзерцавам звездите, а тя откликна повторно:
- Защо мълчиш? Защо не ми отговори? Нима тези години са нищо за теб?
- Здравей, любима? - отвърнах с мил и нежен глас - Прости ми, знам, че всичко, което стана между нас, сега е просто една илюзия, в която имахме щастието да живеем.
- Замълчи и ме целуни! - каза тя с онзи красив глас.
И сякаш това бе всичко, което ми предложи тази вечер.
Попита ме с нежен и красив глас:
- Защо стоиш сам и натъжен?
Аз не посмях да ти отвърна, защото си помислих лудост ли е или не. Възможно ли е момичето, което обичах и което наричах любима, сега да стои пред мен. Продължих да съзерцавам звездите, а тя откликна повторно:
- Защо мълчиш? Защо не ми отговори? Нима тези години са нищо за теб?
- Здравей, любима? - отвърнах с мил и нежен глас - Прости ми, знам, че всичко, което стана между нас, сега е просто една илюзия, в която имахме щастието да живеем.
- Замълчи и ме целуни! - каза тя с онзи красив глас.
И сякаш това бе всичко, което ми предложи тази вечер.
© Пацо Танчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрясно е! Просто нямам думи!
-
Нежно и мило е
Боздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
