Здравей, любима!
Когато вървях под звездите и изгубил в мрака посока, ти се появи от нищото.
Попита ме с нежен и красив глас:
- Защо стоиш сам и натъжен?
Аз не посмях да ти отвърна, защото си помислих лудост ли е или не. Възможно ли е момичето, което обичах и което наричах любима, сега да стои пред мен. Продължих да съзерцавам звездите, а тя откликна повторно:
- Защо мълчиш? Защо не ми отговори? Нима тези години са нищо за теб?
- Здравей, любима? - отвърнах с мил и нежен глас - Прости ми, знам, че всичко, което стана между нас, сега е просто една илюзия, в която имахме щастието да живеем.
- Замълчи и ме целуни! - каза тя с онзи красив глас.
И сякаш това бе всичко, което ми предложи тази вечер.
Попита ме с нежен и красив глас:
- Защо стоиш сам и натъжен?
Аз не посмях да ти отвърна, защото си помислих лудост ли е или не. Възможно ли е момичето, което обичах и което наричах любима, сега да стои пред мен. Продължих да съзерцавам звездите, а тя откликна повторно:
- Защо мълчиш? Защо не ми отговори? Нима тези години са нищо за теб?
- Здравей, любима? - отвърнах с мил и нежен глас - Прости ми, знам, че всичко, което стана между нас, сега е просто една илюзия, в която имахме щастието да живеем.
- Замълчи и ме целуни! - каза тя с онзи красив глас.
И сякаш това бе всичко, което ми предложи тази вечер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пацо Танчев Всички права запазени
Боздрави 