Зеления топаз - 10

                               ТРЕТА ГЛАВА

    Мич вдигна телефона.

- Господин Мич Блестър? - бяха от рецепцията - Търси ви господин Абдулах Лил Кадах. Да ви свържа ли?

- Ако обичате?

- Ало, г-н Блестър?

- Да, аз съм.

- Обаждам се да се договорим за работната ни среща. Утре в десет удобно ли ще ви е?

- Разбира се. Къде ще трябва да дойда?

- В резиденцията на принца. Между другото, тази вечер ще има прием в чест на Негово величество. Изпратих ви покана. Така че, ще се видим още тази вечер.

- За мен е голяма чест. Благодаря за поканата.

- Дочуване.

Мич затвори телефона. Изведнъж нещо го накара да подскочи! - Ами да! Тя щеше да бъде там! Нали за това е дошла! Значи... отново ще я видя! - Стана му весело. Поръча да му донесат закуската в стаята. Влезе в банята да си вземе хладен душ. На вратата се почука.

- Влезте! – извика от банята.

- Нося ви закуската, г-н Блестър.

- Моля ви, сервирайте я на терасата.

- Разбира се, господине.

   Той излезе от банята, бършейки главата си. Камериерката наливаше кафе. Беше млада и много симпатична.

- Заповядайте, г-н Блестър. - той не забеляза погледа ù, който се плъзна по атлетичното му тяло.

- Благодаря, мис, свободна сте.

- Не желаете ли компания за закуска? - каза тя и оголи леко едното си рамо.

- Благодаря ви, мис, но сега съм само гладен. - каза той и върна дрехата отново на мястото ù - А сега, ако обичате, оставете ме да закуся на спокойствие! - камериерката излезе от стаята, затвори вратата, оплези се злобно и замина по коридора.

 Мич се отпусна на терасата, загледан в красивото коралово море. Хранеше се бавно с наслада. С интерес установи, че главоболието му просто е изчезнало! Приключи със закуската и реши да отиде на брега. Днес водата беше невероятно приятна. Изведнъж някой извика за помощ. Той се обърна и  видя на седем или осем метра от него в морето едно дете, което се давеше. Скочи във водата и заплува с всички сили към него! Но докато го стигне, то започна да потъва. Гмурка се няколко пъти, докато накрая успя да го хване и измъкне на повърхността. Изнесе го на ръце на плажа, постави го на пясъка и му направи изкуствено дишане. Около него се бяха събрали много хора. Родителите  на детето бяха много разтревожени. Майката плачеше неудържимо. Но детето се закашля и дойде в съзнание. Всички си отдъхнаха. Жената се хвърли да го прегръща като обезумяла! Целувките ù не спираха. Обърна се към Мич.

- Благодарим ви, господине! Нека Бог да ви благослови! Ако не бяхте вие, сега моят малък Джим щеше да е храна за рибите! Благодарим ви! Благодарим от все сърце!

- Няма за какво да ми благодарите! Сега заведете малкия при лекар, за да го прегледа, а после го оставете да се наспи добре. Той е много изплашен! Нуждае се от почивка. Добре, че бях на близо!

- Как е името ви? - бащата едва скриваше вълнението си.

- Мич Блестър.

- Марта, чуваш ли? Та това е онзи археолог, когото видяхме  на снимката в онова списание! Направо Бог ви доведе тук! Благодарим ви, господине! Вие сте добър човек!

Двамата родители последваха санитарите с носилката прегърнати.

Мич се прибра в хотела. Подадоха му луксозен плик с неговото име. Отвори го, докато изкачваше стълбите. Вътре беше поканата. Усмихна се леко, но доволно. Качи се в стаята си и си поръча обяд. След това се избръсна гладко и се изкъпа. Извади официалния черен костюм с папионката. След няколко часа го облече, среса гъстата си коса и си сложи парфюм.

- Мисля, че съм готов!- каза той на себе си - О, даже закъснявам! - забързано излезе от стаята си и се качи в таксито, изпратено специално за него.