Зеления топаз - 10

                             ГЛАВА ДЕСЕТА

 В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.

- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...

- Надявам се, Ви изненадах приятно. – тя не отговори.

- Исках да поговорим. - внимателно започна той.

- Слушам Ви? - тя седна на леглото.

- Надявам се, че сте в добро здраве? - той посегна да я целуне, но тя се дръпна рязко. Стана му неприятно - Надявах се, че съм те убедил в любовта си? Аз искам да си моя принцеса. - наведе се и я целуна набързо. - Как си?

- Добре. Всъщност се чудя, защо още съм тук. Мога да съм в хотела например. И без това не мога да работя...

- Аз помолих лекарите да ти направят пълни изследвания. Затова те държат още в болницата. За щастие, изследванията ти са добри и подхождат. И ще можеш да напуснеш тази стая. Всъщност ще я заменим с покои в резиденцията.

- Как подхождат? На какво? - недоумяваше тя.

- Идеален синхрон помежду ни, скъпа... Ще можеш да родиш един здрав наследник на трона. Разбира се всичко по реда си...

- Аз мисля, че бях достатъчно пряма и откровена с Вас...

- О, мила, нали не искаш да ме отхвърлиш?

- И каква е причината да не го направя?

- Не искам да прибягвам до неприятни методи... Но... Все пак ще е добре да си наясно. Да вземем първо кариерата ти...

- Какво за нея?

- Да речем, че няма да можеш да пишеш повече за никой вестник. Да не говорим за телевизии... -  принцът говореше спокойно с равен тон. Боби не можеше да повярва на ушите си.

- Опитвате се да ме заплашвате ли?

- Не... не ме разбирай погрешно... аз искам просто най-доброто за себе си. А в случая най-доброто си ти.

- Нека да видим дали съм разбрала правилно... Ако не се сгодя за Вас, ще ме уволнят от вестника и няма да ме вземат на работа в друг?

- Правилно си разбрала. И това е първото, което ще стане.

- А? Нима има и още?

- Второто, което може да ти се случи... Например да останеш... без апартамент...

- Аха! И това ли?

- Да... но и това не е всичко...

- Има и още?! - не вярваше на ушите си тя.

- Не забравяй, че на разкопки стават инциденти... - арогантно я погледна и се усмихна мазно - Но... ние няма да стигаме чак дотам, защото ти си достатъчно разумен човек и... до утре сутринта ще си приела предложението ми. - Боби едва се сдържаше! Нима щяха да посегнат и на Мич? Но този човек е безочлив! Първо, той бе сгоден, второ, едва я познаваше! Защо толкова се инатеше? Каква беше причината за това? Тя трябваше да знае за какво става дума и сега бе моментът. Не можеше да навреди и на Мич! Та тя го обичаше!!

- А годеницата Ви? - не се стърпя Боби.

- Аз съм принц и моята религия позволява многоженството. В момента ми трябва жена като теб! За да достигна безпроблемно Запада.

- Да разбирам ли, че този брак е по сметка едва ли не? - едва сега ù стана ясно. Той искаше да влезе легално в Щатите и да се занимава с Бог знае какво.

- Е, да не бъдем крайни. Все пак, ти си красива жена и ми харесваш... много. А и изследванията показват, че си подхождаме. С Рамаяни нямаме такова сходство и децата ни няма да са съвършени. Докато с теб... е по-различно. Помисли си добре какво ще спечелиш и какво ще загубиш! Претегли нещата и се надявам утре сутринта да си взела правилното решение! Оставям тук на шкафчето до теб пръстена. Ако утре сутринта не е на пръста ти, нещата ще се случат едно по едно, както ти обясних! А сега, миличка, ти желая приятна почивка. Утре ще се видим и се надявам да си взела правилното решение! Пък може и лекарите да склонят да те пуснат от тук... Отвратително потискащо е! - той се огледа с пренебрежение, целуна застиналата Боби по бузата и излезе, като си въртеше броеницата в ръце и си подсвиркваше.

 Боби не можеше да помръдне доста време. Не! Тя просто не искаше да приеме случилото се! Нима я заплашваха? Този човек имаше власт да направи всичко това, което каза. И сега какво щеше да стане? А Мич? Той не знаеше нищо! Трябваше да поговори с него, но как да излезе? Та те не я пускаха от болницата! Като че бе в затвор! И какво като остане без вестника? Тя бе известна журналистка! Щеше да си намери работа примерно в радио... Но и там щяха да се намесят! Ами апартаментът ù?! Какво щеше да стане като го загуби? А как щеше да направи това?! Не! Не можеше да се ожени за този човек! Тя обичаше Мич! И щеше да говори с него! Господи! Имаше нужда от свеж въздух! Затова отвори прозореца и вдиша силно с пълни гърди.