30.07.2022 г., 7:28 ч.

Земетресение 

  Проза » Разкази
1211 1 25
1 мин за четене

Компанията беше шумна и весела. Млади, красиви лица. Виното се лееше заедно със вицовете - песни и смях огласяха малкия апартамент. На красиво подредената маса се мъдреха кристални сервизи и костен порцелан. Музиката -приятна и добре подбрана. Празнуваха успешната животоспасяваща операция на Калина. Всички се суетяха около нея , искахме тя да се чувства добре. Красивата домакиня сервираше, заедно с елегантния си съпруг. Бяха семейство отскоро и все още нагаждаха характерите си. Петя усмихнато поглеждаше Иво. Гордееше се с изрядния му външен вид и аристократичната му осанка. Но все още не беше се докоснала до дълбокия му вътрешен свят. Звучеше Либерта на Ал Бано и Ромина Пауър и те преплетоха тела във вихъра на танца. Изведнъж се чу ужасен тътен. Чашите започнаха да падат една по една, подът страховито се люлееше под краката им.

- Земетрсение- извика някой и всички хукнаха по стълбите надолу. Ако някой наблюдаваше отстрани би отчел различния начин по който реагираха всички-едни тичаха панически, други се смееха неадекватно. Домакинята Петя изключваше електроуредите за да не стане пожар и се оглеждаше разтревожено за Иво. Всички вече бяха долу. Петя побягна по стълбите надолу ина 5 етаж застигна Иво. Това, което видя се вряза в сърцето и дълбоко и завинаги. Нежно прихванал през кръста Калина с риск за живота си Иво бавно пристъпваше, не спирайки да се шегува за да отвлече вниманието на оперираната им приятелка:

"Спокойно ., Калинче, ако ще умираме ще умираме заедно да се пукне Ники от ревност! / Ники - мъжът на Калина. Петя пристъпи и подхвана момичето от другата страна, а сърцето и щеше да се пръсне от гордост - това беше нейният мъж, нейният избор и тя можеше спокойно да се остави в неговите ръце - така грижовни и успокояващи можеше да довери живота си на Иво. И да - те бяха заедно 40 години -до неговата смърт.

 

 

 

 

Може да е мелодраматично, но е по действителен случай.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Дафина Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, ето колегата е още по-съоразителен. Много на място съвети.
  • Хубав сюжет за разказ ще излезе от тази случка. Съпругът на болната жена, някакъв бъзльо, пръв излиза на входа за да си спаси кожата, домакинът Иво запазва хладнокръвие и помага на болната си гостенка да слиза по стълбите. Но най-героична е, според мен, Петя.
    Тя рискува живота си, за да предотврати евентуален пожар и слиза най-късно. За част от секундата я обзема ревност виждайки съпруга си с Калина, и т.н.
    Не е задължително, когато се пише разказ по действителен случай, то да е точно така описано, както се е случило в реалността, освен ако не са мемоари, есе или нещо друго. Художествената литература се основава на измислицата.
    И както са казали и други по-долу, писането на разкази си има правила. Вкарай ни в обстановката, щом ще бягат по стълби, трябва да знаем че са на висок етаж още в началото. Кои са домакините (след петия прочит успях да схвана)?
    Звучи като сбит преразказ на друг разказ.
  • Здравей, мила Дафи. Искам да ти кажа, че като за първи разказ си се справила чудесно. Моят първи разказ, дори не беше одобрен от редактор. И с право(но чак след време го оцених, защото сега щеше да ме е срам, че съм го публикувала)! Пазя го, беше за една русалка, до половината- добре, но после така се бях оплела, толкова сложно, че нямаше оправия. Мисълта ми е, че малко хора ще ти кажат: Хей, момиче хубаво, тук не е, както трябва. И не, че трябва да си им благодарна, просто дай си малко време, постави се на мястото на читателя, който вижда героите и техните състояния, чрез теб и това, което си написала. От : "Петя побягна по стълбите надолу ина 5 етаж застигна Иво. Това, което видя се вряза в сърцето и дълбоко и завинаги" от тук има нужда да се предаде точно и ясно, за да не остава с грешно впечатление читателя за любовници и т.н(първоначално и аз си създадох такъв извод). Успех и напред!
  • Приемам всички критики към написаното, но "скалъпена случка", не и към истинността на случилото се. Благодаря за всички коментари и критичните и позитивните!
  • Само написах какво трябва да се пипне и детайлизира, за да стане разказ. Не се вживявай толкова, коментарите са към написаното, нямат нищо общо с теб, а в начина на писане и изразяване.
    Не е нужно авторовото обяснение в коментари, а в разказа.
    Редактирай си го, поработи, и преди мен ти писаха в коментари недостатъците.

    И Тошко ли така нежно прихваща през кръста 😄
  • И доколкото разбирам Вие Пепи ме обвинявате в лъжа -"скалъпена случка" - и всичко е плод на нечия духовна нищета, която не може да си представи, че би помогнала на някого просто ей така без да иска нищо в замяна.
  • Отказвам да споря с махленски език като на Тошко Йорданов в Парламента, а животоспасяващата операция беше - перитонит, с усложнение сепсис, ако тази медицинска подробност е важна за вас
  • Цитирай го, ще повторя: зарязал собствената си жена и хукнал "нежно прихванал през кръста" - баш сапунка си е. Поне го редактирай с "придържаше" или "прикрепяше с ръка". Преживявала съм, и не съм тичала по стълбите, защото по стълби и асансьори не се тича, а се застава под касата на вратата, и никого нежно не съм прикрепяла. Не е разказ, само една малко нелепо скалъпена случка. Ти разбра ли каква е била животоспасяващата операция, или тя не е важна каква е била, а се споменава да подчертае човечната постъпка на Нежния?

    А между другото има много добри турски сериали, в тях се наливат мн пари. И успешни турски актьори и във Франция, и в Германия и др. Ключът е в "по действителен случай"
  • Благодаря Ви, arksia(Ice Heart) за поставянето на Земетресение в Любими
  • Разбира се и в тази ситуация си имаше своите комични моменти - например един от нашите приятели на всяко стъпало питаше "Кво стаа, бе брат? Що бегаме и всеки път му се отговаряше _ Земетрсение, Валъо - бегай, бегай! Но всичко това е извън контекста на това, което съм искала да покажа, а то е огромната човещина на Иво, който в друга ситуация скочи от катер, движещ се с висока скорост, за да спаси давещо се кученце. Ега ти глупостта би казал някой - е да за този, който не го разбира. Извинете ме за грубия език, но явно така трябва да се пише за да не е сапунка.
  • Ако има нещо, което мразя повече от овче месо - това са турските сериали - но не сравнявайте една житейска ситуация с турски сериал.
  • Имам един познат, който не изпуска турската сапунка вечер по бТВ. Питам го защо я гледа, а той "По действителен случай е"
  • Права сте за чувствата, Дафина. Но разказът е като една постройка: има си основа, стени, прозорци, врати и най-вече - покрив. Радвам се, когато мога да съм полезен с това, което знам, и което съм. 👍
  • Далеч съм от мисълта, че съм "велика писателка" - това е първият разказ, който пиша. Това, което се оптвам да кажа е , че има писания в които фактите са малко, но чувствата се разбират със сърцето. Благодаря на Петър 1 за коментарите - надявам се следващият ми опит да е по-сполучлив.
  • А ако беше ясно и каква е била операцията , за да я прихваща Иво Калина "нежно през кръста"? А още в началото докато се разбере коя е красивата домакиня?
    Чувствата се разбират със сърцето, но се изразяват с писането. Изпипване на детайлите, и ще се получи! 👍
  • Ето затова говорих: пишещият обяснява на читателите си какво се случва в написаното от него. Понеже не го е написал добре. Понеже искал да “сподели” и бързал. Ами какво се случва в ресторанта например, ако готвачът приготви недопечена пържола, или пък я пресоли? Липса на самооценка и преценка или грешна такава. Това се случва. Нежелание да видиш какво си, и къде ти е мястото, в какво си добър, и в какво - не чак дотам. И то преди да споделиш с публиката изработеното от теб. Но нека се опитва, време за грешки има. 😊
  • Много много правилно си ме разбрала - Петя е сигурна, че няма никаква тръпка между Иво и Калина - Просто човек помага на друг, рискувайки собствения си живот и това е доказателството, че той е способен да обгрижва и нея.
  • Ники пръв е пред входа, поддавайки се на паниката и забравяйки за болната си жена, както и всички, които иначе обгрижваха болната си приятелка - само Иво изостава за да и помогне, а и за да бъде до изоставащата си съпруга.
  • Е добре де, Иво е отскоро съпруг на Петя, но докато тя изключва тоците, той забравя за жена си и нежно прихваща и пази друга? И това го прави добър и човечен? А оня Ники къде е?
    И при земетресение предохранителните мерки са други, стълбите въобще не са препоръчителни.
    Къде е Ники - питам отново?
  • Просто исках да кажа, че това е бил моментът, който е помогнал на Петя да усети дълбоката човечност на Иво, който рискува собствения си живот и това е предопределило съвместния им бъдещ живот - човек, който не се поддава на паниката в името на чуждия човешки живот, заслужава доверието да оставиш собствения си живот в неговите ръце,
  • И аз нищо не разбрах какво става на края?
  • Аз прочетох разказа и коментарите:

    Дафина, когато разказвате случки от Вашия живот, опитайте се да се дистанцирате и да се поставите в ролята на наблюдател. Според мен разказът е прекалено кратък, и има излишни детайли в него, както и неясноти. Излишни детайли: например костен порцелан. Нищо не казва. Неясноти: например Петя и Иво - кои са те? Коя е Калина? Всяко изречение в един разказ трябва да разкрива характер, или да разказва история. Вонегът го е казал, не аз. Сега, ако не ме намразите, както 90% от тези, на които давам полезни съвети, навярно ще разберете, че съм позитивен. 😊
  • Този разказ носи силен емоционален заряд от моя собствен живот и да права сте Таня, че можеше да е малко по-ясно, но за мен е малко болезнено и затова го приключих толкова прибързано.
  • Интересно поднесено доказателство за стойностния избор.
  • Малко объркан край...
Предложения
: ??:??