30 июл. 2022 г., 07:28

Земетресение

1.6K 1 25
1 мин за четене

Компанията беше шумна и весела. Млади, красиви лица. Виното се лееше заедно със вицовете - песни и смях огласяха малкия апартамент. На красиво подредената маса се мъдреха кристални сервизи и костен порцелан. Музиката -приятна и добре подбрана. Празнуваха успешната животоспасяваща операция на Калина. Всички се суетяха около нея , искахме тя да се чувства добре. Красивата домакиня сервираше, заедно с елегантния си съпруг. Бяха семейство отскоро и все още нагаждаха характерите си. Петя усмихнато поглеждаше Иво. Гордееше се с изрядния му външен вид и аристократичната му осанка. Но все още не беше се докоснала до дълбокия му вътрешен свят. Звучеше Либерта на Ал Бано и Ромина Пауър и те преплетоха тела във вихъра на танца. Изведнъж се чу ужасен тътен. Чашите започнаха да падат една по една, подът страховито се люлееше под краката им.

- Земетрсение- извика някой и всички хукнаха по стълбите надолу. Ако някой наблюдаваше отстрани би отчел различния начин по който реагираха всички-едни тичаха панически, други се смееха неадекватно. Домакинята Петя изключваше електроуредите за да не стане пожар и се оглеждаше разтревожено за Иво. Всички вече бяха долу. Петя побягна по стълбите надолу ина 5 етаж застигна Иво. Това, което видя се вряза в сърцето и дълбоко и завинаги. Нежно прихванал през кръста Калина с риск за живота си Иво бавно пристъпваше, не спирайки да се шегува за да отвлече вниманието на оперираната им приятелка:

"Спокойно ., Калинче, ако ще умираме ще умираме заедно да се пукне Ники от ревност! / Ники - мъжът на Калина. Петя пристъпи и подхвана момичето от другата страна, а сърцето и щеше да се пръсне от гордост - това беше нейният мъж, нейният избор и тя можеше спокойно да се остави в неговите ръце - така грижовни и успокояващи можеше да довери живота си на Иво. И да - те бяха заедно 40 години -до неговата смърт.

 

 

 

 

Може да е мелодраматично, но е по действителен случай.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, ето колегата е още по-съоразителен. Много на място съвети.
  • Хубав сюжет за разказ ще излезе от тази случка. Съпругът на болната жена, някакъв бъзльо, пръв излиза на входа за да си спаси кожата, домакинът Иво запазва хладнокръвие и помага на болната си гостенка да слиза по стълбите. Но най-героична е, според мен, Петя.
    Тя рискува живота си, за да предотврати евентуален пожар и слиза най-късно. За част от секундата я обзема ревност виждайки съпруга си с Калина, и т.н.
    Не е задължително, когато се пише разказ по действителен случай, то да е точно така описано, както се е случило в реалността, освен ако не са мемоари, есе или нещо друго. Художествената литература се основава на измислицата.
    И както са казали и други по-долу, писането на разкази си има правила. Вкарай ни в обстановката, щом ще бягат по стълби, трябва да знаем че са на висок етаж още в началото. Кои са домакините (след петия прочит успях да схвана)?
    Звучи като сбит преразказ на друг разказ.
  • Здравей, мила Дафи. Искам да ти кажа, че като за първи разказ си се справила чудесно. Моят първи разказ, дори не беше одобрен от редактор. И с право(но чак след време го оцених, защото сега щеше да ме е срам, че съм го публикувала)! Пазя го, беше за една русалка, до половината- добре, но после така се бях оплела, толкова сложно, че нямаше оправия. Мисълта ми е, че малко хора ще ти кажат: Хей, момиче хубаво, тук не е, както трябва. И не, че трябва да си им благодарна, просто дай си малко време, постави се на мястото на читателя, който вижда героите и техните състояния, чрез теб и това, което си написала. От : "Петя побягна по стълбите надолу ина 5 етаж застигна Иво. Това, което видя се вряза в сърцето и дълбоко и завинаги" от тук има нужда да се предаде точно и ясно, за да не остава с грешно впечатление читателя за любовници и т.н(първоначално и аз си създадох такъв извод). Успех и напред!
  • Приемам всички критики към написаното, но "скалъпена случка", не и към истинността на случилото се. Благодаря за всички коментари и критичните и позитивните!
  • Само написах какво трябва да се пипне и детайлизира, за да стане разказ. Не се вживявай толкова, коментарите са към написаното, нямат нищо общо с теб, а в начина на писане и изразяване.
    Не е нужно авторовото обяснение в коментари, а в разказа.
    Редактирай си го, поработи, и преди мен ти писаха в коментари недостатъците.

    И Тошко ли така нежно прихваща през кръста 😄

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...